Бояринов спря под лампата, разпръскваща тъмнината с меко матово сияние, и погледна с дълбок хипнотизиращ поглед стройната жена, наметната с шал. Дългите й руси коси тежко падаха върху наметката.
— Случвало ми се е — отговори тя с дълбок, невероятен като тембър глас.
— Те ви преследват, вкарват ви в ъгъла, в ръцете им има уреди за мъчения, вие крещите от ужас… И се събуждате. Сърцето ви бие лудешки, но вие въздъхвате с облекчение: вкъщи сте си, в безопасност, до вас кротко диша любимият ви мъж… Но в нашия филм, когато се събудите, ще попадате в друг сън, където се реализират на живо най-смелите еротични фантазии, за които не бихте признали никога дори на себе си. Прегръща ви не мъжът ви, а съвсем друг мъж, но за свое учудване не изпитвате срам, а само желание, лудо желание… И без да се замислите, му се отдавате.
— Имаше нещо подобно…
— Не си правете труда. Аз не по-зле от вас познавам световното кино.
— Простете — смути се жената.
— Простено ви е — усмихна се Бояринов. — Няма нищо ново под слънцето, скъпа Вера. И всичко е ново. Любовта е вечна тема в изкуството. Но всеки разказва една и съща история по свой начин. Със свои чувства и думи. Със свои герои. Най-сетне, с избора си на актьори.
— Да си призная, учудена съм от вашия избор, Антон. В сценария има много еротични сцени, голотии… А толкова много млади артистки стоят без работа…
— Верочка, вие си просите комплименти. Във филма ще има и младички артистки, ако сте чели внимателно сценария, би трябвало да сте го забелязали. Но главните герои са зрели хора. Това е филм за благополучна семейна двойка, щастлива двойка, но… животът е такъв, че щастието не може да продължава вечно, нали разбирате? Благополучието навява пресищане, скука. Помните ли Бродски:
Тъй дълго с нея ний живяхме, не си създадохме от свойте сенки врата — дали работиш, спиш ли, — но двете половинки на вратата не се отварят поотделно и ние минахме през тях, като през черен вход се озовахме направо в бъдещето. Ето за какво е този филм. Разбирате ли? — Той взе ръцете й в своите, гледайки я втренчено с влюбени, да, влюбени очи!
— Разбирам. — Вера усети как през дланите им премина ток и не можа да отдръпне ръцете си.
— А що се отнася до голите сцени, няма от какво да се страхувате. Имате прекрасно тяло. И сте прекалено сексуална. Ами гласът? Дори само гласът ви може да подлуди всеки. Сексуалността е извън възрастта. Или я има, или я няма. Помните ли прочутите ни старици? Не днешните, които си прекрояват физиономиите и мислят, че нелепата застинала маска може да им върне младостта. Не, имам предвид онези, предишните звезди, които не си правеха никакви операции, които понасяха старостта си с гордо вдигната глава и бяха… сексуални! Да! А вие сте още съвсем млада жена. Да-да. Не ме карайте да изричам банални неща от сорта на: жената е на толкова години на колкото изглежда.
Вера се усмихна.
— И освен това… Зрителят ви познава от детските ви години. На колко бяхте, когато за първи път застанахте пред камера?
— На дванадесет.
— Оттогава вие сте героиня на романтични, патриотични филми. И вашето появяване в еротичен филм ще направи фурор! Ще си призная, че залагам преди всичко на вас. На вас, а не на Олег. Той е фон. Но не трябва да знае за това, нали разбирате?
Режисьорът намигна като заговорник, Вера се разсмя и кимна.
— Ще направим всичко много красиво. Катишев е роден оператор. Нищо не трябва да му се обяснява. Всичко ще е замъглено, като в сън. Само контури, очертания на тела. Обърнато нагоре лице, падащи коси… И главното действащо лице във всички еротични сцени ще бъде приказният ви глас.
Докато казваше тези думи, неговият собствен глас, обикновено висок и неприятен, изведнъж прозвуча дълбоко. Той те омайваше, този глас, проникваше изцяло в теб. Вера почувства, че се изпълва, напоява се с неговите усещания, неговите замисли и… И й се иска да направи всичко, което той ще поиска от нея.
— Добре, ще се опитам да го изиграя — усмихна се тя.
— Да го изиграеш? Не, скъпа. Ние ще изживеем този филм. Ще го изживеем заедно. Вашият талант, талантът на мъжа ви и моите скромни способности — всичко това ще бъде сложено на олтара на изкуството. Става ли?