— В това няма и капка символизъм — обади се Руук.
Асистентката на Касиди Таун, Сесили, дойде на работа в 8 сутринта и избухна в сълзи. От Съдебна медицина позволиха на Ники да вдигне два от столовете в гостната и тя седна до младата жена, приведена напред и скрила лице в дланите си, и опря ръка на гърба й. Кухнята беше запечатана, така че Руук й даде бутилката вода, която носеше в раницата си.
— Дано предпочитате стайна температура — каза той и хвърли извинителен поглед на Хийт, но ако бе направила връзката със състоянието на шефката си в съседната стая, Сесили не се издаде.
— Сесили — каза Ники, когато тя отпи глътка вода, — знам, че това е голяма травма за теб.
— И представа си нямате — Устните на асистентката затрепериха, но тя се овладя. — Давате ли си сметка, че сега ще трябва да си намеря нова работа?
Ники бавно вдигна очи към Руук, който стоеше с лице към нея. Познаваше го достатъчно добре, за да е наясно, че иска да си вземе водата.
— От кога работехте за г-жа Таун?
— От четири години, веднага след като завърших „Мизу“.
— „Леджър“ имат стажантска програма в университета в Мисури — намеси се Руук. — Сесили се е преместила при Касиди от там.
— Това сигурно е била златна възможност — каза Ники.
— Сигурно. Всичкото това ще трябва ли да го чистя?
— Мисля, че колегите, които събират доказателства, ще работят до края на деня. Допускам, че от вестника ще ти дадат малко почивка, докато сме тук. — Това сякаш я успокои за момент, но Ники продължи. — Трябва да те помоля да обмислиш нещо, Сесили. В момента може да ти е трудно, но е важно.
— Окей…
— Сещаш ли се за някого, който е искал да убие Касиди Таун?
— Занасяте се, нали? — Сесили вдигна очи към Руук. — Занася се, нали?
— Не, детектив Хийт не се занася. Уверявам ви.
Ники се приведе в стола си, за да привлече вниманието на Сесили.
— Виж, знам, че е била като гръмоотвод, но през последните няколко дни имало ли е необичайни инциденти или заплахи?
— О, всеки ден, казвам го буквално. Тя дори не ги четеше. Когато подреждам пощата й във вестника, ги оставям там, в голяма торба. Някои са писани съвсем напосоки.
— Ако те откараме до там, може ли да ги видим?
— Ами, сигурно. Сигурно ще трябва да поискате разрешение от редактора, но аз нямам нищо против.
— Благодаря, така ще направя.
— Звъняха й — каза Руук. — Вътрешният й номер във вестника препраща обажданията тук.
— О, да, да — Сесили огледа бъркотията наоколо. — Потърсете телефонния секретар, има доста гадни записи. Прослушваше ги.
Ники си записа да го намери и да провери дали в съобщенията няма някакви следи.
— Сещам се за още нещо, което липсва — каза Руук. — Шкафовете с папките. В ъгъла до вратата имаше големи шкафове с папки.
— Би трябвало да са два — потвърди асистентката. Наведе се напред, за да надникне в кабинета, но се отказа.
Хийт си записа за изчезналите шкафове.
— Списъкът със срещите й също би ни бил полезен. Допускам, че имаш достъп до графика й в Outlook4. — Сесили и Руук развеселено се спогледаха. — Пропускам ли нещо?
— Касиди Таун беше лудит5 — обясни Руук. — При нея всичко е на хартия. Не използваше компютри, нямаше им доверие. Каза, че удобството й допада, но е твърде лесно да ти откраднат материалите. Препращане на имейли, хакери и какво ли не.
— Графикът й обаче е у мен — Асистентката отвори раницата си и подаде на Ники един тефтер със спирала. — И старите са у мен. Касиди ме караше да ги пазя, за да отчитам бизнес вечерите и да подготвям данъчните й декларации.
Ники вдигна поглед от страницата.
— Тук са писали двама души.
— Да — каза асистентката. — Моят почерк е четливият.
— Не думай — отбеляза Ники, прелиствайки страниците. — Изобщо не мога да разчета нейния.
— Никой не можеше — отвърна тя. — Това е част от удоволствието да работиш за Касиди Таун.
— Строга ли беше?
— Невъзможна беше. Четири години следвах журналистика, за да стана следващата Ан Къри, а в какво се превърнах? В детегледачка на тая неблагодарна кучка.
Ники смяташе да я попита за това по-късно, но предвид чутото, моментът беше напълно подходящ.
5
Лудитите са социално движение от 19-и век на английските производители на текстил, които протестират като унищожават механизирани тъкачни станове, обявявайки се срещу промените, предизвикани от промишлената революция. Лудитите смятат, че тези промени ги оставят без работа и променят начина им на живот. Движението е кръстено на генерал Нед Лъд (Ned Ludd) или крал Лъд, митична фигура, която, като Робин Худ се е смятало, че живее в Шеруудската гора. В случая — противник на технологиите — бел.ред.