На ъгъла той, заедно с обещанието за ексклузивни снимки, за каквито можеше само да мечтае, се престори, че ще завие надясно, но вместо това направи обратен завой, като не само тръгна в обратна посока, но и се понесе челно към Ники. Тя го избегна със завой надясно и поднесе встрани, като едва не падна насред движението, но овладя мотоциклета и също го обърна на 180 градуса, макар че за малко да одере един паркирал камион на FedEx. Подкара след тях, движейки се в насрещното платно, като запали предния фар и наду клаксона. За щастие единственият риск за сблъсък се дължеше на друг мотоциклет, също каран от папарак, и тя невярващо си даде сметка, че зад него седи Джеймисън Руук.
Когато стигнаха до края на улицата, шофьорът на Солей зави надясно и отпраши по 11-о авеню. Ники не изостана, но загуби малко време, тъй като при червен светофар забавяше и се промъкваше между колите, вместо да профучи между тях безнаказано като мотоциклета отпред. Прииска й се радиостанцията й да беше у нея, за да повика подкрепления, които да ги пресрещнат или да блокират улиците, но това не беше възможно, така че тя остана съсредоточена и се постара да набере скорост, когато има възможност за това.
11-о авеню премина в Уест Енд авеню и малко след това Солей отново погледна назад, което подсказа на Ники да очаква поредната каскада. На 72-а улица шофьорът взе пресечката по диагонал, като едва избегна удара с един автобус и се понесе към рампата, водеща към „Хенри Хъдзън“. Хийт внимателно ги последва, като рязко спря на пресечката заради една старица с проходилка, която пресече на червено и Ники едва не я блъсна. Тя изчака жълтата светлина и даде газ, после спря на „Ривърсайд Драйв“ и изруга. Бяха й се изплъзнали.
Тя почти тръгна на север по „Хъдзън“, но нещо я забави. Задръстването беше голямо, колите пълзяха едва-едва. Въпреки предимството, което й осигуряваше моторът, Солей не би избрала този път. Ники чу рева на мотор и се обърна по посока на звука. На отсрещния ъгъл, зад статуята на Еленор Рузвелт, една бяла светкавица профуча по алеята за пешеходци на крайречния парк. Ники изчака една камионетка, пресече по диагонал, изкачи се до тротоара по рампата и ги последва в Ривърсайд Парк. Докато минаваше край алеята за кучета, няколко от собствениците й се разкрещяха. Един заплаши да извика полицията и тя се надяваше да го стори. Долови някакво движение в страничното огледало и без да поглежда, разбра, че Руук я следва.
Докато караше по павираната алея до реката, Ники намали скоростта. Макар че беше обедно време, а денят бе студен, наоколо имаше достатъчно бегачи, колоездачи и хора с кучета, които можеха да изникнат пред нея и тя смяташе, че щом все още вижда мотора, може да изчака и да ги подгони по-нататък, където достъпът до тревата беше по-ограничен.
Възможността се разкри при марината, малко преди да стигне до превърната в парк пречиствателна станция в Харлем. Пътеката между двете забележителности бе успоредна на железопътната линия, която беше заградена и по този начин ограничаваше достъпа на пешеходците. Ники даде газ. Мотоциклетистът пред нея също се възползва от отворения път, но нейният мотор беше по-бърз и ги настигаше. Солей, която приличаше на сюрреалистично видение в бялото си блестящо трико, постоянно се обръщаше и му правеше знаци да кара по-бързо. Не биваше да я слуша.
Точно преди да стигнат до парка, пътеката рязко свиваше надясно — завой, предвиден за хора, а не за бързодвижещи се мотоциклети. Ники познаваше терена, защото в събота и неделя излизаше на джогинг край Хъдзън, и предвидливо забави ход. Зад ъгъла видя преобърнат мотор. Папаракът се опитваше да измъкне крака си изпод него, а ръката му над лакътя бе ожулена до кръв. Солей Грей се беше отдалечила малко, макар че куцаше с единия крак.
Шофьорът на Руук също избърза на завоя и Ники трябваше да отбие встрани, за да не я ударят. Другият мотор силно се килна и тъкмо когато изглеждаше, че ще падне, мъжът успя да го овладее и спря, без да изгуби равновесие.
— Погрижете се за него — каза Ники. — Ранен е.
После подкара по тревата след Солей, която прескачаше телената ограда, отделяща пътеката от железопътната линия.
Линия „Уест Сайд“, чиито релси излизаха от един тунел на 122-а улица и следваха река Хъдзън от Ню Йорк до Олбъни, в миналото е обслужвала товарния превоз в Манхатън. През последните 19 години обаче бе собственост на „Амтрак“, по нея се движеше пътническият влак от Пен и докато детектив Хийт слизаше от мотоциклета, тихият тътен на локомотив й подсказа, че дългата пътническа композиция наближава. Солей скочи от оградата и се опита да пресече релсите, преди Ники да стигне до нея — искаше влакът да й спечели време, като препречи пътя на ченгето. Локомотивът обаче я изпревари и сега тя беше заклещена от многобройните вагони, докато Ники се катереше по оградата.