— Всичко свършва тук, Солей — изкрещя тя, надвиквайки стоновете на метала и тракането на стоманените колела. — Дръпни се от линията, легни и вдигни ръцете си зад главата.
— Доближиш ли се, ще скоча.
Ники се пусна от оградата и се приземи на два крака, а Солей тръгна към релсите и се наведе напред, накланяйки се към влака, сякаш смяташе да се хвърли под него.
— Ще го направя.
Хийт спря. Беше на десет метра от нея и макар че повърхността под краката й беше равна, чакълът поднасяше, а певицата беше бърза. Ники нямаше да успее да стигне до нея, преди да се метне под колелата.
— Солей, стига, дръпни се оттам.
— Права си, всичко свършва тук.
Тя се обърна към релсите, ръждиви и покрити с прах и сажди отстрани, но блестящи като ново алуминиево фолио там, където триенето от колелата отнасяше мръсотията. Когато вдигна очи, Ники се беше доближила. Солей извика „Не!“ и тя спря.
— Тогава стой мирно, Солей. Не бързай, ще почакам.
Докато я наблюдаваше, Ники видя всички знаци, от които се боеше. Младата жена се беше прегърбила и тялото й внезапно изглеждаше дребничко и неподходящо за сценичното облекло, което носеше. Арогантността напълно се беше изпарила от лицето й, устните й трепереха, а под грима й избиваха червени петна. Освен това не откъсваше поглед от колелата, които гърмяха само на 60 сантиметра от нея.
— Чуваш ли ме? — извика Ники. Знаеше, че я чува, но искаше да насочи вниманието й към себе си.
— Мисля, че няма да мога — каза Солей с глух глас.
— Тогава недей.
— Имам предвид, че не мога да продължавам повече.
— Ще се справиш.
И двете знаеха, че Хийт трябва да я арестува, но следователката се опитваше да я накара да погледне малко по-напред. Да я извади от настоящето.
— Какво стана с онзи човек? От вчера сутринта?
— Добре е. Утре го изписват от болницата.
Хийт налучкваше, но реши, че сега е момента да я подтикне да мисли позитивно. Спомни си разпита предишния ден и обелената кожа на кокалчето на Солей, която тя постоянно дъвчеше. Тогава беше решила, че е станало на репетиция, тъй като знаеше колко тежки са те. Сега обаче си даде сметка, че това е била бойната рана на крадеца.
— Трябваше да го взема. Той не пускаше куфарчето и трябваше да…
— Той ще се оправи. Хайде, слез от там.
— Още сънувам кошмари. — Солей я пренебрегна, увлечена в друг разговор. — Мога да понеса затвора, може би. Но не и кошмарите. За онова, което стана с Рийд. Искам да върна времето преди онази нощ. Бях толкова глупава. — Тогава тя изкрещя: — Аз бях толкова глупава… а сега той никога няма да се върне.
Солей избухна в сълзи и Хийт усети, че се разкъсва между желанието да я подтикне да й разкаже какво е станало с Уейкфийлд, задължението да й прочете правата в случай, че реши да признае нещо, което може да се използва в съда, и нуждата да прояви човещина и да я отклони от тъмнината, която може да я накара да посегне на живота си.
— Солей, по-късно може да поговорим за това. Хайде, ела при мен, нека да ти помогна.
— Не заслужавам да живея. Чуваш ли? — Настроението й премина от мрачно в гневно, а хапливият тон, който бе свикнала да очаква Ники, беше насочен срещу самата Солей. — Не заслужавам да бъда тук, не и след Рийд. Не и след онова, което му причиних. Скандалите, краят на връзката ни — аз бях виновна. Аз отмених сватбата. Така ужасно го нараних…
Тогава гневът отстъпи пред още ридания.
Ники хвърли поглед надолу по линията с надеждата да зърне края на влака, но той се простираше докъдето й стигаха очите. Все още не беше вдигнал скоростта и на Хийт й се струваше, че бавният му ход се точи безкрайно.
— Ами онази нощ? Знаеш ли каква вина изпитам заради онази нощ?
Ники прие, че става дума за нощта на смъртта му, но не желаеше да попита, когато тя се чувства толкова уязвима, рискувайки да я бутне в пропастта и каза:
— Вече не е нужно да носиш това бреме сама. Разбираш ли?
Солей се замисли и Хийт изпита надежда, че думите й най-сетне започват да достигат до нея. Тогава се чу шум и двете се обърнаха едновременно. По пътя бавно се приближаваха три полицейски мотоциклета с изключени фарове. От другата страна се появи Руук, придружен от камионетка на Службата по парковете. Тя забеляза промяната в Солей и му извика: