— Не, това е много мило от твоя страна, благодаря ти. Просто съм претоварена. Сигурно можеш да си представиш.
— Добре. Познавам те и няма да настоявам.
— Умно момче.
— Ей, ако бях толкова умен, щях да го схвана преди години. Както и да е, съжалявам, че си преживяла това, Ники. Убеден съм, че си направила всичко възможно.
— Така е, но тя си беше решила. Има нещо, с което Солей не е можела да живее и накрая тя намери начин да се отърве от болката.
— Каза ли какво е?
— За съжаление, не — измъкна се Хийт, която никога не обсъждаше случаите извън отряда. — Знам само, че нищо не можех да направя.
Това, че го изрече на глас, я накара да се почувства малко по-добре, макар че ако наистина си вярваше, щеше да престане да се връща към случилото се, за да открие какво е можела да направи.
— Ники — каза Петър, — знам, че сега не е моментът, но… искам да… да те видя пак.
Не й беше по силите да обмисли тежестта на казаното и усложненията, които следваха от него, особено след такъв ден.
— Петър, слушай…
— Не улучих момента, извинявай. Виждаш ли? Все пак настоях. Кога ще се науча? — Той направи пауза. — Може ли утре да излезем на кафе?
Точно тогава детектив Хайнзбърг изникна на вратата и й кимна подканящо. Ники взе досието на Гренвил.
— Утре… да, може би.
— Ще ти се обадя сутринта. Междувременно имай предвид, че ако имаш нужда да говориш с някого, аз съм на разположение.
— Благодаря ти, оценявам това.
След като затвори, тя се взря в телефона си — и обаждането, и настойчивостта му я бяха накарали да се почувства малко странно. После детектив Хийт прочисти главата си и тръгна към стаята за разпити.
В коридора откри Роули, който чакаше пред Разпити-1.
— Как са спечелилите от лотарията от Източен Харлем?
— Очоа е с тях вътре. Още нищо не знаем. — Той й показа пакет бисквити с фъстъчено място и бутилка отвратителна на вид синя енергийна напитка, които беше взел от автомата. — Хлапето е гладно, така че му купих вечеря.
— Аз съм в Разпити-2 с преследвача на Тоби Милз, но кажи ми, ако се разбере нещо.
Преди да влезе, Ники остана няколко секунди в стаята за наблюдение, за да огледа Морис Гренвил. В папката пишеше, че е на 41, но приличаше по-скоро на двадесет и няколкогодишен. Въпреки отдръпващата се от челото му коса и първите сиви нишки в гъстите му кестеняви къдрици, той приличаше на мъж-дете. Пухкав, нисък, с бледа кожа и отпусната стойка, заради която вратът му изчезваше насред двойната брадичка. Беше сам и постоянно се гледаше в огледалото отсреща, макар и косо, без да застава с лице към него. Сякаш проверяваше дали когато погледне отново, все още ще бъде там.
Когато Хийт влезе и седна, Гренвил изправи гръб. Перманентно свитите му очи, които му придаваха вечно усмихнат вид, се разшириха, заковаха се върху Ники и я накараха да се почувства неудобно. Не я гледаше похотливо, а по-скоро я… зяпаше с незаслужено възхищение и интимност.
— Аз съм детектив Хийт — Тя хвърли папката и химикалката си на масата и седна. — Искали сте да разговаряте с мен.
Той я зяпа още известно време и каза.
— Статията за вас ужасно ми хареса.
— Г-н Гренвил…
— Толкова сте формална. Може ли да ви наричам Ники?
— Не.
— Запазих един брой. Има ли някакъв шанс да ви убедя да го подпишете?
— Никакъв.
Той наклони глава. Устата му съвсем леко потрепна, а гъстите му вежди се свъсиха, сякаш водеше дискусия в главата си. Докато говореше сам на себе си, тя каза:
— Щом сте чели статията, знаете, че съм зает човек. Ще ми кажете ли каквото има, или искате да повикам камионетката, за да ви откара в затвора навреме за кльопачката?
— Не, не искам.
— Говорете тогава.
— Исках да говоря с вас, защото вчера четох в „Леджър“, че сте следили Солей Грей.
Изведнъж Ники видя статийката в „Леджър“ в съвсем нова светлина, спомни си за Жилото и разбра омразата, която знаменитостите изпитват към клюкарските вестници. Тогава отново се замисли за Гренвил и се зачуди какво ли иска. Нима нетактичната шега на Хайнзбърг се сбъдваше? Хийт знаеше, че преследвачите не са еднакви, но беше прочела, че този е съсредоточен върху една-единствена знаменитост, Тоби Милз. Оттам идваха всички оплаквания, с това бяха свързани арестите за нахлуване и непристойно поведение. Поне официално той не се вманиачваше по знаменитостите изобщо и тя се надяваше, че това се отнася и до Солей Грей и полирайки от корицата на списание.