— Сесили, това е въпрос, който задавам на всички. Би ли ми казала къде беше снощи, между 11 вечерта и 3 сутринта?
— В апартамента ми. Бях изключила блекберито, за да можем с приятеля ми да поспим, без да ми звъни нейно величество.
Докато караше към управлението, Ники остави съобщение на Дон, треньорът й по бойни изкуства, че тази сутрин ще пропусне тренировката по жиу-жицу. Бившият морски тюлен сигурно вече беше под душа и си беше намерил друг спаринг-партньор. Дон беше мъж, който не изискваше ангажименти и тревоги. Същото беше и при секса, когато правеха секс. И в тази област лесно си намираха други спаринг-партньори и този тип връзка им позволяваше да живеят по начин, който устройва и двамата. Ако на човек му е достатъчно животът му да го устройва.
Беше престанала да спи с Дон, докато беше с Руук. Не го беше решила съзнателно, просто така се получи. Дон изобщо не й се стори притеснен, нито я попита нещо, когато възобновиха нощните сесии накрая на лятото, когато Джеймисън Руук напусна живота й. Сега обаче той се беше върнал — виждаше го в огледалото за обратно виждане. Бившият й любовник, настанен до Роули в колата отзад. Двамата седяха мълчаливо на светофара и се взираха в противоположни посоки, като съпрузи, които вече нямат какво да си кажат. Руук беше помолил да се вози с нея, но Очоа каза, че ще придружи трупа на Касиди Таун до патоанатомията и Хийт помоли Роули да откара писателя. Никой не остана доволен от разпределението — освен нея.
Мислите й се насочиха към Очоа. И Лорън. Той не заблуди никого с настояването си да остане с важната жертва от чувство за дълг, за да се увери, че е била доставена от местопрестъплението в моргата. Може би трябваше да се отдръпне и да остави Лорън сама да се оправя. Когато Очоа дойде да изложи плана си, Ники забеляза скритата усмивка на приятелката си, която ги подслушваше. Докато завиваше по 82-а улица и паркираше пред управлението, заемайки две места, Ники реши, че те са възрастни хора, а тя не е майка на всички. Нека се насладят на малкото щастие, което човек би могъл да открие в тази професия. Това да се вози до труп, за да бъде с теб, бе по-голямо усилие, отколкото можеше да се очаква от повечето мъже.
Фургонът на патоанатома влезе в дълбока дупка на Второ авеню, а отзад Лорън Пери и Очоа подскочиха и болезнено се приземиха на седалките от двете страни на трупа.
— Съжалявам — обади се шофьорът. — Сърдете се на миналогодишните виелици. И на дефицита.
— Добре ли сте? — попита Очоа.
— Свикнала съм, повярвайте ми — каза тя. — Сигурен ли сте, че не ви изнервя?
— Това ли. А, не. Не се тревожете.
— Разказвахте ми за отбора ви по футбол.
— Не ви ли отегчавам?
— Моля ви се — отговори Лорън и след кратка пауза добави: — Някой път бих желала да дойда да гледам.
Очоа грейна.
— Наистина ли? Не, само се държите любезно, защото съм жив.
— Вярно е.
Двамата се разсмяха, той отклони очи от нейните за секунда-две и когато вдигна поглед, тя му се усмихваше. Очоа събра кураж и каза:
— Слушай, Лорън, този петък съм вратар и ако си…
Гумите изсвириха, чу се звук от строшено стъкло и скърцащ метал. Фургонът спря толкова рязко, че задните колела се вдигнаха и се стовариха обратно, поваляйки Очоа и Лорън, чийто тил се удари в страничната стена на багажното отделение.
— Какво, по дяволите…? — възкликна тя.
— Добре ли си?
Той откопча предпазния колан, за да стигне до нея, но преди да се измъкне, задната врата рязко се отвори и вътре нахлуха трима мъже със ски маски и ръкавици, насочили оръжия към тях. Два пистолета „Глок“ и свиреп на вид автомат.
— Горе ръцете! — изрева този с автомата. Очоа се поколеба и стрелецът простреля задната гума от неговата страна. Лорън изпищя и въпреки целия му опит по стрелбищата, гърмежът го накара да подскочи.
— Горе ръцете, веднага!
Очоа ги вдигна високо. Лорън вече се беше подчинила. Останалите двама пъхнаха пистолетите в коланите си и се съсредоточиха върху устройството, което придържаше носилката с трупа на Касиди Таун към пода на фургона. Бързо се справиха с него, този с автомата се премести, без да сваля мерника от Очоа, а те свалиха носилката през товарната врата и я откараха някъде настрани, където следователят не можеше да ги види.
Зад тях колите, които пътуваха на юг по Втора улица, вече се трупаха. Движението по платното плътно зад стрелеца беше замряло, а автомобилите на другите платна едва-едва пъплеха около блокадата. Очоа се опита да запомни всички подробности за по-късно — ако оживееха до „по-късно“. Не видя нищо особено полезно. Един от преминаващите шофьори говореше по телефона и той се надяваше, че се е обадил в спешното отделение. Тогава нападателите се върнаха и затръшнаха задните врати.