Руук се зачете по-внимателно. Беше си записал доста неща, свързани с любовта й към градинарството. Дори да не я оправдаваше, това качество хвърляше нова светлина върху нрава й. Попадна на едно обобщаващо изречение, от което се беше отказал, защото му се стори твърде лековато. След като с Ники бяха обсъдили закъснялата аутопсия на Касиди с Лорън и тя им беше показала пръстта под ноктите й, той си беше записал „Касиди Таун умря така, както живя — с мръсни ръце“. Макар че фразата му харесваше, тя беше повърхностна и нарушаваше правилото му да не се меси в повествованието.
Като факт, а не проза обаче, изречението го накара да се замисли. Той прегледа наблюденията, които си беше записал за честотата, с която тя влизаше и излизаше през стъклените врати, в малката си градинка в заградения заден двор. След разговор с редактора Руук често отиваше с нея навън, за да изчака търпеливо, докато тя подрязваше някой храст или проверяваше влажността на почвата с пръсти. Беше му казала, че малкото дворче е било единствената причина да избере това жилище. Една вечер, когато той дойде, за да я придружи на едно парти на Бродуей, тя му отвори по официална рокля, с изящна чантичка в едната ръка и градинарска лопатка в другата.
Той отново се спря, този път заради цитат, който смяташе да включи в статията, вероятно с удебелени букви. Цитат, който елегантно свързваше призванието с хобито й. Че „Когато надушиш нещо важно, най-добре дръж устата си затворена, очите си — отворени, а тайните — погребани“.
Руук се облегна назад и се втренчи в цитата. После поклати глава, отказвайки се от хрумването си. Тъкмо щеше да продължи да чете, когато си спомни друг цитат, който беше чул наскоро — от детектив Ники Хийт. „Следваме следите, с които разполагаме, а не онези, които ни се ще да имахме.“
Той погледна часовника и извади телефона си, за да позвъни на Ники. После обаче се поколеба — ако се окажеше, че е тръгнал за зелен хайвер, не искаше да я влачи със себе си, особено след деня, който беше преживяла. Зачуди се дали да не се откаже от онова, което замисляше, но тогава му хрумна нещо друго. Извади тефтера и обръща страниците, докато откри номера, който му трябваше.
— Имаш късмет, че ме хвана — каза Джей Джей. — Точно мислех да отида на кино.
— Явно имам късмет.
Руук пристъпи към входната врата на Касиди Таун с надеждата, че домоуправителят ще схване намека и ще му спести празните приказки. В случай, че ходът му беше твърде деликатен, той реши да елиминира всякакви съмнения.
— Отвори ми и толкова, аз ще си свърша работата, а ти ще можеш да хванеш филма.
— Ходиш ли на кино?
— Общо взето.
— Знаеш ли какво ме дразни? — попита Джей Джей, без да посяга към връзката с ключове на колана си. — Плащаме, за да влезем, а билетите хич не са евтини. Сядаме, за да гледаме филм, обаче какво правят хората? Приказват. През цялото време не млъкват. Което ми съсипва цялото изживяване.
— Съгласен съм — каза Руук. — Кой филм ще гледаш?
— „Кретените“ на 3D. Голям цирк, казвам ти. Освен това е на 3D, така че положително ще е смешно, когато започнат да се блъскат в уличните лампи.
Накрая една банкнота от двадесет долара насочи разговора от социалния коментар към вратата. Джей Джей му показа как да заключи и тръгна към киното. Щом влезе, Руук затвори вратата зад себе си и запали лампата, за да се ориентира из хаоса в апартамента на Касиди Таун, който не беше много по-подреден, отколкото когато го посети за последно.
Остана в кабинета достатъчно дълго, за да потърси улики, които би могъл да забележи сега, макар че ги бе пропуснал сутринта след убийството й. Не откри нищо, пристъпи към ключа до порцелановата плочка и когато го натисна, дворчето зад стъклените врати бе обляно от мека светлина.
С фенерче в едната ръка и лопатка в другата, Руук огледа растенията в подредените редове с тухлени первази, в които ярките есенни цветя, посадени от Касиди Таун, изглеждаха по-скоро тъмносиви заради бледото осветление. Той включи фенерчето и разпръсна сенките, като методично го насочваше към всяко сандъче. Не беше сигурен какво търси, а със сигурност не възнамеряваше да превърне градината в археологически разкопки. Вместо това се възползва от поредния хийтизъм и се заоглежда за самотен чорап. Не знаеше имената на повечето от цветята, разпозна само няколко — розовата салвия и нюйоркските богородички, както и едно растение, специално посочено му от Касиди — лиатрус или „огнена звезда“, наречена така заради яркия си цвят точно преди да увехне. Вече беше прецъфтяла до ръждивокафяво и започваше да оформя семена.