Ключето се превъртя и 417 се отвори. Руук се отпусна на едно коляно, за да надникне вътре и сърцето му бясно заби.
Две минути по-късно той пътуваше към Трибека с второ такси и отново се опита да се свърже с Ники. Тя все още беше в стаята за разпити. Този път Руук не й остави съобщение. Намести се между седалката и задната врата и извади от плика куп изписани на машина страници. Тя ги беше навила на руло, за да ги пъхне в кутията, така че той ги изправи на бедрото си и ги вдигна към прозореца, за да прочете заглавието още веднъж:
„ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ЗАВЕСА“
Осемнадесет
Ники Хийт обичаше ръце. Докато седеше в стаята за разпити, жестовете на хората, които наблюдаваше, бяха точно толкова важни, колкото онова, което казваха — или не казваха. Изражението, разбира се, беше ключово. Същото се отнасяше за позата, поведението (нервозно, притеснено, спокойно, разсеяно и т.н.), дрехите и хигиената им. Ръцете обаче й казваха много. Тези на Солей Грей бяха жилести и силни заради кариерата й на танцьор и атлет. Достатъчно силни, както се оказа, за да подхванат Пъркинс с такава мощ, че всички бяха взели нападателя му за мъж. Един от признаците, които Ники не бе преценила правилно, докато певицата седеше на масата с адвоката си само ден по-рано, беше порязването на кокалчето й, което тя взе за последица от по-оживена репетиция, а не от нападение. Сега укоряваше сама себе си, тормозейки се с упоритата мисъл, че само ако беше подходила непредубедено, щеше да предотврати една трагедия. Каза на мисълта да се кротне, за да се занимае с нея по-късно.
Ръцете на Морис Гренвил бяха меки и бледи, сякаш ги киснеше ежедневно във вода с белина. Освен това той си хапеше ноктите, макар да не го правеше пред нея. Подутини от възпалена кожа обгръщаха жалките им останки, а кожичките, които не бяха хванали струпеи, кървяха. Тя се замисли за тези ръце и за самотния му живот и спря да му приписва собствените си емоции.
Той също мислеше за Солей Грей и на Ники не й убягна фактът, че именно омразните петнадесет минути слава са го довели при нея. Той я беше потърсил заради публичните й отношения с вече мъртвата певица, за да сподели с нея този момент, който ги свързваше, поне в неговите очи: нощта, когато беше видял Солей да спори на тротоара пред един клуб с бившия си годеник, Рийд Уейкфийлд.
— Сигурен ли сте, че това беше нощта, в която умря Рийд Уейкфийлд? — попита Хийт.
През последния половин час тя му беше задала този въпрос по различни начини, следейки дали ще се подхлъзне. Морис Гренвил беше истински преследвач на знаменитости и по тази причина следователката подходи много внимателно. Неговият опит можеше да й осигури важно парченце от пъзела, но Хийт не искаше да се хвърли към него в момент на слабост.
Ники беше направила всички проверки предварително. Попита го за датата:
— Четиринайсети май.
За деня:
— Петък.
За времето:
— Ръмеше от време на време. Носех си чадър.
Имало ли е охрана:
— Не, вече ви казах. Нямаше никой друг.
Тя му каза, че това, както и останалите подробности, които й е дал, са все неща, които може да провери. Той отвърна, че това е добре, защото тогава ще му повярва. Ники си отбеляза, че Гренвил се наслаждава на факта, че записва отговорите му, но и по този повод беше скептична. Осъзнаваше, че и сега може би го подтиква необходимостта да е в центъра на всичко — така, както го подтикваше във всяко друго отношение. Имаше и още един въпрос, който искаше да му зададе. Той беше очевиден, но тя го премълча, за да стигне първо до нещата, които не бе приела за даденост в случай, че той решеше да спре да говори.
— Какво ще ми кажете за кавгата?
— Продължи доста дълго.
— В дъжда?
— Не личеше да им пука.
— Стигна ли се до насилие?
— Не, само спореха.
— Какво си казаха?
— Не можех да чуя всичко. Нали ви казах, че не исках да се доближавам много?
Хийт мислено си отбеляза, че той е издържал една от проверките й за последователност.
— Чухте ли изобщо нещо?
— Говореха за раздялата си. Тя каза, че той се занимавал само със себе си и с дрогата. Той каза, че тя била себична кучка, такива работи.
— Тя заплаши ли го?