— Излезете ли, сте мъртви — долетя гласът на онзи автомата.
— Стой тук — каза Лорън, но Очоа беше извадил оръжието си.
— Не мърдай — нареди й той и отвори вратата с ритник. Изскочи навън, но не от страната, от която бяха изкарали носилката, и се претърколи зад задното колело. Под фургона видя натрошено стъкло, хидравлично масло от двигателя и колелата на самосвала, в който се бяха ударили.
Изсвириха гуми и той изскочи иззад фургона, заел позиция за стрелба, но голямата камионетка — черна, без номера или означения — полетя напред. Шофьорът направи остър завой, за да постави самосвала между себе си и Очоа. Трябваха му няколко секунди да изтича до него, но през това време камионетката беше завила по 38-а улица към „Рузвелт“, Ийст Ривър или бог знае къде.
Зад него някакъв шофьор извика:
— Ей, приятел, ще преместиш ли това?
Очоа се обърна. Насред платното лежеше носилката на Касиди Таун. Беше празна.
След като предаде касетите от телефонния секретар на Касиди Таун и тефтера й с ангажименти в Съдебна медицина за анализ, Хийт се върна в общия офис в управлението. Роули тръгна към нея, още щом влезе.
— Имам новини за Човека койот.
— Това нужно ли беше?
Ники не обичаше на жертвите да се дават прякори. Разбираше, че е практично, спестява усилия и позволява на натоварения отряд да комуникира бързо — беше като име на текстов файл, което всички разпознаваха. В това обаче имаше и елемент на черен хумор, който не й харесваше. Хийт разбираше също, че механизмът, за да се справиш с такава мрачна работа, беше да се отдалечиш от човешката й страна, като се надсмиваш на ужасното. Тя обаче бе продукт на собствения си опит. Когато си спомняше за убийството на майка си, не искаше да мисли, че отрядът, който го е разследвал, е залепил прякор на майка й и единственият начин да утвърди това беше самата тя да не го прави… и да възразява, когато се случва в собствения й отряд. Правеше го постоянно, макар и с непостоянен успех.
— Извинявай, извинявай — каза Роули. — Почвам отначало. Получих информация за убития мъж от мексикански произход от тази сутрин. Господинът, който според теб може да е бил нападнат от койота?
— Така е по-добре.
— Благодаря. На една пресечка от тялото е бил намерен неправилно паркиран камион с продукти, собственост на… — Роули се посъветва със записките си. — Естебан Падийя, на ъгъла на „Ийст Хъндред“ и 15-а улица.
— Испанската част на Харлем. Сигурен ли си, че камионът е негов?
Роули кимна.
— Разпознахме жертвата на семейна снимка, залепена на таблото. — Именно от такива подробности стомахът на Ники се преобръщаше. — Ще проуча допълнително.
— Добре, дръж ме в течение.
Тя му кимна и тръгна към бюрото си.
— Значи наистина мислиш, че е било койот, а?
— На това ми заприлича — каза тя. — Понякога действително влизат в града. Обаче съм съгласна с патоанатома — и да е бил койот, появил се е в последствие. Не се сещам за койоти, които крадат портфейли.
— Уайли Койота би го направил. — Руук. Остроумничеше от старото бюро, на което седеше навремето. — Естествено, преди това би си гръмнал носа и косата с динамит. И би мигал ето така. — Той демонстрира. — Като малък гледах много анимационни филми. Израснах без родителски надзор.
Роули се върна на бюрото си и Хийт пристъпи към Руук.
— Мислех, че ще дадеш писмени показания и ще си тръгнеш.
— Дадох — каза той. — После се опитах да си сваря еспресо с кафе машината, която ви подарих, но тя не работи.
— Ами, не сме си варили еспресо, откакто ти замина.
— Очевидно е. — Руук стана и довлече машината от бюрото отпред. — Боже, тия чудесии винаги са по-тежки, отколкото изглеждат. Виждаш ли, не е включена, не сте сипали вода… Сега ще ви я настроя.
— Няма нужда.
— Добре, но ако решите да я използвате, недейте просто да наливате вода. Това е помпа, Ники, и като всяка помпа трябва да се смаже.
— Добре.
— Да ти помогна ли? Има си правилен и погрешен начин.