— Влезте в стаята — каза Риптън и леко я бутна по-далеч от дивана с пистолета си. Хийт си отбеляза, че движението му е несигурно, като на аматьор. Не знаеше как да използва това заключение, освен за да реши, че ако й се отдаде възможност, трябва да стреля първо по Улф.
— Не съм сама. Няма да се измъкнете.
— Така ли? — Улф насочи беретата към нея, Риптън пристъпи към вратата и кресна в посока на входната врата: — Заповядайте всички! — После сложи длан до ухото си. — Ха!
Когато пристъпи към дивана и взе нейния „Зиг Зауер“, сърцето й пропусна един удар. Докато той го пъхаше в колана си, Ники се обърна към Руук.
— Как си? — Той се взираше в пода под бюрото си и нервно се въртеше. — Руук?
— Извинявай, получих спазъм. Прости ми, че не ставам.
— Знаеш ли, Джес — обади се Улф, — може би е време да тръгваме.
Преди Риптън да отговори, Ники реши да протака.
— Нали знаете, че арестувахме Тоби Милз?
— Не, не знаех — Той я огледа преценяващо. — За какво?
— И сам знаете.
— Вие ми кажете.
Сега беше неин ред да го прецени. Защо Риптън настояваше тя да отговори първо? Стори й се, че играе покер и изчаква да види кой пръв ще обяви каква ръка има. Тоест, той се чудеше какво знае тя и искаше да разбере. Ники реши да издаде колкото е възможно по-малко, за да спечели време.
— Клиентът ви бе арестуван след самопризнанията, които направи за случилото се в нощта, когато Рийд Уейкфийлд е умрял от свръхдоза в „Драгънфлай“.
Стената леко кимна.
— Интересно.
— Интересно ли? — каза тя. — Това ли имате да кажете за всичко, което сте надробили? „Интересно“? Рано или късно ще се разбере, че Тоби ви е поръчал да скриете какво е станало, като убиете всички, които са знаели. Накрая до един ще си платите.
Арогантността на Джес Риптън взе връх.
— Изобщо не знаете за какво говорите.
— Така ли? Той призна, че със Солей Грей са били там, когато Уейкфийлд е починал от свръхдоза. Той му е дал наркотиците. Вие сте го изкарали оттам и според мен когато се е оказало, че парите не стигат, за да затворите всички усти, Тоби Милз ви е поръчал да убиете портиера и шофьора, защото са доносничели на Касиди Таун. Която също сте убили. Всичко ми се връзва.
— Никога няма да направят връзката по една-единствена причина — каза Риптън. — Тоби Милз няма нищо общо с тези убийства и дори не знае, че съм замесен.
— Това ми звучи като признание.
Той повдигна рамене, изказвайки убедеността си, че каквото и да каже, то никога няма да напусне офиса на Руук.
— Истината ви казвам. Тоби не знае. Не подозира дори за книгата на Касиди Таун. Или за шпионските номера на оня шофьор и портиера. Знае само, че има една-единствена мръсна малка тайна. За един купон, излязъл от контрол.
— Стига, Риптън, сега не е моментът да въртите пиар. Не и след като убихте трима души, за да опазите безценните спонсори на клиента си.
Улф вече нямаше търпение да си тръгне.
— Джес? Готов ли си?
— Не затова са ги убили — изплю Руук, като хвърли бърз поглед към крака си, а после към Ники. — Не са убили тези хора заради имиджа на Тоби Милз. Убили са ги, за да скрият факта, че смъртта на Рийд Уейкфийлд не е била случайна. Той е бил убит.
Хийт се стресна — не подозираше, че Руук така умее да блъфира. Секунда по-късно обаче отново занемя — изражението му й подсказа, че това не е блъф. Обърна се, за да прецени реакциите на Джес Риптън и Ранс Улф. Тя не противоречеше на казаното.
— Значи последната глава наистина е у теб — каза Риптън и пристъпи към бюрото. — Иначе няма как да знаеш за убийството.
Руук сви рамене.
— Прочетох я.
— Убийство ли? Как така убийство? — попита Ники. — Според признанието на Тоби става дума за случайна свръхдоза.
— Да, защото Тоби все още вярва в това — отвърна Руук. — Тоби и Солей не са знаели, но Рейд Уейкфийлд е бил все още жив, когато са напуснали хотелската стая. — Руук подчерта казаното със свиреп поглед към Риптън. — Нали, Джес? Тогава с Текс сте го убили.
— Къде е? — Риптън погледна под бюрото, спомнил си, че Руук се суетеше и когато не откри последната глава, каза: — Сега ще ми кажеш къде си я скрил.
— Първо я пусни — каза Руук.