— Знам как да… — тя прекъсна тази нишка на разговора в зародиш. — Виж, да оставим…
— Тази вкуснотия?
— … кафето и да видим показанията ти. Става ли?
— Става.
Той й подаде лист хартия, седна на ръба на бюрото и зачака.
Тя вдигна очи.
— Това ли е всичко?
— Опитах се да бъда кратък.
— Написал си един абзац.
— Заета жена си, Ники Хийт.
— Добре, виж — тя спря, за да подреди мислите си, преди да продължи. — Останах с впечатлението, че след седмиците — седмиците, — които си прекарал с убитата, ще знаеш повече от това.
Тя хвана ъгълчето на листа между палеца и показалеца си така, че той да затрепери. Въздушният поток от климатика дори успя да го развее, което се получи много добре.
— Наистина знам повече.
— Но?
— Журналистическата етика не ми позволява да издам източниците си.
— Руук, източникът ти е мъртъв.
— Което ме освобождава от отговорност.
— Пей тогава.
— Само че говорих и с други, които може да не искат да бъдат разкрити. Видях някои неща, бяха ми доверени подробности, които не искам да запиша, за да бъдат извадени от контекст за сметка на някой друг.
— Може би ти е нужно време да помислиш.
— Ей, може да ме заключиш в Клетката — изкиска се той. — Това е един от най-ярките ми спомени — как разпитваш новобранци и ги пречупваш с празни заплахи. Прелестно — и ефективно.
Тя го прецени за части от секундата и каза:
— Прав си. Заета жена съм.
Направи крачка напред, но той й препречи пътя.
— Чакай, имам решение за тази малка дилема. — Той мълча достатъчно дълго, за да й позволи доста очевидно да погледне часовника си. — Какво ще речеш, ако ти кажа, че можем да работим заедно по случая?
— Не искаш да чуеш какво ще река, Руук.
— Изслушай ме. Искам да развия този важен нов ъгъл на материала за Касиди Таун. Ако сме отбор, ще мога да ти казвам какво знам за жертвата. Аз искам достъп, ти — източници, и двамата печелим. Има и нещо още по-хубаво. Ти и аз, както в доброто старо време.
Против волята си Ники усети леко подръпване на ниво, което не можеше да контролира. Помисли си обаче, че макар да не контролира чувството, би могла да овладее себе си.
— Имаш ли представа колко си прозрачен? Фукаш се с източниците и информацията си само за да имаш повод да си около мен. Добър опит — каза тя и тръгна към бюрото си. Руук я последва.
— Надявах се идеята да ти допадне по две причини. Първо, освен — да, удоволствието от твоята компания, ще имаме възможност да се разберем за станалото между нас, каквото и да е то.
— Това е само една причина. Каква е другата?
— Капитан Монтроус вече го одобри.
— Не…
— Готин е — и умен. Двата билета за мача на „Никс“ също не навредиха. — Руук протегна ръка да стисне нейната. — Ти и аз, партньоре.
Докато Ники се взираше в ръката му, телефонът й иззвъня и тя вдигна.
— Здрасти, Очоа. — Внезапно пребледня и възкликна „Какво?“ и всички глави в общия офис се обърнаха към нея. — Ти добре ли си? — Тя го изслуша, кимна и каза: — Добре. Върни се веднага щом дадеш показания.
Когато затвори, всички се бяха събрали около бюрото й.
— Очоа беше. Някой е откраднал тялото на Касиди Таун.
Руук наруши настъпилото удивено мълчание.
— Изглежда, че се събрахме точно в подходящия момент.
Изражението на Хийт не съответстваше на ентусиазма му.
Три
Не е лесно да шашнеш стая, пълна със следователи ветерани от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, но това свърши работа. Нагло нападение посред бял ден над камионетката на патоанатома и кражба на труп по пътя към аутопсията му, при това под носа на въоръжено ченге — такова нещо се случваше за пръв път. Сякаш бяха в Могадишу, а не в Манхатън. Когато мълчанието в общия офис премина в приглушени ругатни, а накрая и в нормален разговор, Роули каза:
— Не разбирам защо някой ще иска да открадне тялото й.
— Ами, да запретнем ръкави и да помислим по въпроса.
Детектив Хийт възнамеряваше да събере отряда си на съвещание, но с изключение на Очоа, който се връщаше от отчет в Седемнайсети участък, където бе станала кражбата, всичките й помощници бяха налице.
Детектив Раймър от „Кражби“, който бе дошъл в общия офис след като новината стигна до неговия отдел, попита: