— Знаете ли, детектив Хийт, боли, когато ми се присмивате.
— Добра съм — каза тя.
Само след две минути влязоха в паркинга на автомивка „Епълшайн 24/7“. Руук излезе, за да й отвори вратата, тя свали слънчевите си очила леко надолу и го стрелна над тях.
— Сигурно се шегуваш.
— Липсва ти само малко червена коса и си точно като оня от „От местопрестъплението“.
— Заклевам се, Руук, ако ми губиш времето…
— Ей, Джейми! — чу се глас зад тях. Тя се обърна и видя приятелчето на Руук от мафията, Томасо Николози, известен още като „Дебелия Томи“. Стоеше от другата страна на паркинга, отворил стъклената врата към фоайето на автомивката и им махаше да се приближат. Руук самодоволно й се ухили и тръгна натам, а тя го последва, като небрежно огледа паркинга за хубостници с качулки.
В преддверието на „Епълшайн“ Дебелия Томи удостои Руук с една мечешка прегръдка и двойно потупване по гърба, а нея — с усмивка.
— Радвам се да ви видя пак, следователю.
Протегна й ръка и тя я стисна, чудейки се колко пъти я е използвал за побои и по-лоши неща през десетилетията, прекарани в мафията.
От тоалетната излезе шофьор в ливрея, облечен със стандартния черен костюм и червена вратовръзка, седна да чете „Поуст“ зад тях, а лицето на Дебелия Томи се стегна.
— Такъв прекрасен ден — каза Руук. — Дали да не поговорим на някоя от масите отвън?
Гангстерът предпазливо огледа пълната с хора пресечка между 10-а улица и „Ганзеворт“.
— Не, да отидем в офиса.
Той заобиколи щанда и те го последваха в стая с табела „Не влизай“.
— Да не си отслабнал още? — попита Руук, щом Дебелия Томи затвори вратата. Той бе получил прякора си в началото на шейсетте — според легендите, веднъж по време на рекет го простреляли три пъти в стомаха, но оцелял заради шкембето си. Когато се запознаха, Николози все още беше достатъчно тежък, за да накланя своя кадилак „Ел Дорадо“ на една страна, но сега повече се боеше от холестерола, отколкото от куршумите. Хийт забеляза, че носи костюм като онзи, с който беше облечен, когато му я представиха на строежа през лятото. Действително малко висеше.
— Да си жив и здрав, че забеляза! Още 3 килограма. Гледай, Дебелия Томи вече заковава стрелката на 80.
Руук подръпна една велурена гънка.
— Отслабни още малко и ще трябва да ти вържа панделка, за да мога да те намирам.
Томи се засмя.
— Душа човек, ей! Нали е душа човек? — Ники се ухили и усърдно закима. — Сядайте, сядайте. — Гостите се настаниха на дивана, а той се отпусна в стола зад бюрото. — Между другото, оная статия, дето Джейми я написа за вас, беше много хубава. Не ви ли хареса?
— Беше… интересна, това е сигурно.
Тя се обърна към Руук и го погледна подканящо. Той се усети.
— Много сме ти задължени за тази среща — в името на протокола той изчака Дебелия Томи да махне великодушно с ръка и продължи: — С Ники работим върху убийството от тази сутрин и аз й казах, че имаш малко полезна информация.
— Не й ли каза?
— Дадох ти дума.
— Добро момче. — Дебелия Томи свали огромните си тъмни очила и разкри увиснали като на басет очи, които се насочиха към Ники. — Мен ме познавате. Гледам да не си цапам ръцете, обаче познавам хора, чиито познати не са сред най-примерните граждани. — Хийт знаеше, че той лъже. Този сърдечен човечец беше от най-лошите, но умееше отлично да се предпазва от всяко нещо, което би могло да го вкара в съда. — Така де, искам да сме наясно. Както и да е, наскоро ми се обади един човек. Питаше какво би било необходимо, ако иска Касиди Таун да бъде убита.
Хийт се поизправи на дивана.
— Поръчково убийство? Някой ви се е обадил, за да убиете Касиди Таун?
— Не бързайте толкова. Не съм казал, че са ми поръчали убийство. Въпросът беше как би станало. Така де, за тия неща си има стъпки. Поне така са ми казвали. — Тя понечи да заговори, но той вдигна ръка и продължи: — И… и накрая нищо не излезе.
— Това ли беше? — попита тя.
— Да, всичко приключи.
— Не, имам предвид само това ли ще ми кажете?
— Джейми рече, че ви трябва помощ и аз помагам. Какво искате да кажете с този въпрос?
— Искам да кажа — поясни тя, — че ми трябва име.
Той опря лакти в бюрото и погледна към Руук, а после отново към нея. Хийт се обърна към Руук.
— Той каза ли ти името?
— Не — отвърна Руук.