— Джейми не го знае.
— Кажете ми го — помоли детектив Хийт и задържа погледа на гангстера.
Последва дълго мълчание. През стените се чуваше как мощни струи въздух издухват водата от някаква кола. Щом шумът спря, той тихо проговори.
— Искам да знаете, че ви го казвам само защото сте с него. Ясно ли е?
Тя кимна.
— Честър Лъдлоу.
Дебелия Томи сложи тъмните очила. Сърцето на Ники прескочи един удар. Първо смяташе да си го запише, но реши, че ще си спомни името на един бивш конгресмен.
— Разбрахме ли се? — попита Дебелия Томи, докато ставаше.
— Разбрахме се — отвърна Руук и също стана.
— Почти — каза Хийт и остана на мястото си. — Искам още нещо от вас.
— Куражлийка е тази.
Беше ред на Руук да закима.
Ники се надигна.
— Тази сутрин група от трима стрелци и шофьор са спрели камионетката на патоанатома и са откраднали трупа на Касиди Таун.
Дебелия Томи плесна с ръка по бедрото си.
— Дявол го взел, някой е обрал фургона с карантиите?! Ама че град!
— Искам да ги хвана. Двама мои приятели са били в камионетката, а шофьорът е в болница. Без да споменавам кражбата на тялото.
Дебелия Томи театрално разпери ръце в жест, който казваше „Горкият аз!“
— Вече ясно ви обясних, че не се занимавам с такива работи.
— Знам, но нали сам казахте, че имате познати, които имат познати. — Ники се доближи до него, сочейки към гърдите му при всяка изречена дума. — Запознайте се с няколко души. — Тя се усмихна. — Ще ви бъда благодарна. И ще се държа по-любезно, когато се видим следващия път, Томи. Поздравления за отслабването.
Той се обърна към Руук.
— Обичам куражлиите.
В коридора отново се ръкуваха. Руук каза:
— Между другото, Томи, не знаех, че автомивката е твоя.
— Не е моя — каза той. — Дойдох само да си измия колата.
Хийт се обади в управлението, за да поиска адреса на конгресмена, още щом се качиха в колата. Щом затвори, тя каза:
— Какво има Честър Лъдлоу против Касиди Таун?
— Заради нея вече не е конгресмен.
— Мислех, че той си е виновен, предвид скандала.
— Да, но познай кой съобщи новината, след която започна погромът? — Тя изкара колата от паркинга и Руук каза: — Искам да знам какво мислиш сега за източниците ми.
— Дебелия Томи? Искам да знам защо не съобщи в полицията.
— Мисля, че съобщих!
— Едва след смъртта й.
— Нали чу Томи. Нищо е нямало да стане.
— Само дето е станало.
Честър Лъдлоу не беше в къщата си на Парк авеню, нито в кабинета си над „Карнеги Хол“. Намираше се там, където напоследък прекарваше повечето си време — в клуб „Милмар“ на Пето авеню, точно срещу зоологическата градина в Сентръл Парк — и се наслаждаваше на уединението.
Когато Хийт и Руук стъпиха върху мрамора пред рецепцията, се озоваха на същата земя, по която мега-богаташите и социалният елит се разхождаха от повече от сто години. Между тези стени Марк Твен бе вдигнал наздравица за Юлисис С. Грант на галавечерята по случай пристигането му в Ню Йорк, когато генералът се нанесъл на 66-а улица след края на президентския си мандат. Фамилиите Морган, Астор и Рокфелер до една бяха танцували на маскените баловете в „Милмар“. Разправят, че Тиодор Рузвелт нарушил правилата за допустимите цветове, канейки на коктейлите Букър Т. Уошингтън6.
Онова, което не достигаше в практическо отношение, се компенсираше с разкош и традиции. Мястото беше дискретно, но пищно и всеки член можеше да получи гарантирано уединение и силно уиски със сода. Сега „Милмар“ се издигаше като идеализирана крепост, останала от времето след войната, когато Ню Йорк е бил градът на Джон Чийвър, където мъжете носели шапки и крачели сред порой от светлина. Джеймисън Руук откри, че са носели и вратовръзки, една от които взе от гардеробната, преди с Ники да ги пуснат вътре.
Салонният управител ги отведе до най-отдалечения от бара ъгъл, където внушителният портрет на Грейс Лъдлоу, матриархът на политическия клан, сякаш съдеше строго всички, които минаваха край него. Под него някогашната голяма надежда и настоящ блуден син Честър четеше „Файненшъл Таймс“ на светлината от прозореца.
След като се поздравиха, Руук седна на фотьойла до Лъдлоу. Ники се настани срещу него на едно канапе в стил Луи XV и си каза, че това никак не прилича на офиса в автомивката.