Честър Лъдлоу прилежно сгъна бледорозовите страници на вестника и взе визитката на Ники от сребърния поднос на масичката за кафе.
— Детектив Ники Хийт. Звучи вълнуващо.
Как се отговаря в такива случаи, с „Благодаря“? Вместо това тя каза:
— А това е моят сътрудник, Джеймисън Руук.
— О, писателят. Това обяснява вратовръзката.
Руук прекара длан по взетия назаем аксесоар.
— Трябваше да го очаквам. Точно днес не се облякох като за клуб.
— Интересно място е това — пускат без панталони, но не и без вратовръзка.
Опозореният политик дължеше провала си на секс скандали и Ники доста се изненада както от коментара му, така и от гръмкия му смях. Огледа се, за да провери дали останалите членове са се подразнили, но малкото хора, които видя накацали из просторното сводесто помещение, сякаш дори не бяха забелязали станалото.
— Г-н Лъдлоу — започна тя, — Имам няколко въпроса, свързани с едно разследване. Желаете ли да отидем на по-уединено място?
— Едва ли има по-уединено от „Милмар“, а и след шума, който се вдигна около мен тази година, не смятам, че са ми останали други тайни.
„Ще видим“, помисли си Хийт.
— Което ми напомня за онова, за което искам да говорим. Сигурно сте чули, че Касиди Таун е била убита.
— Да. Моля ви, кажете, че е било болезнено и ужасно.
Руук прочисти гърлото си.
— Нали си давате сметка, че разговаряте с ченге?
— Да — каза той и обърна визитката на Ники, за да я погледне отново. — Детектив от отдел „Убийства“. — Той внимателно постави картичката на сребърния поднос. — Изглеждам ли ви разтревожен?
— Имате ли причина за това? — попита тя.
Политикът изчака, най-вече заради ефекта върху публиката, и накрая каза:
— Не.
Отпусна се в стола си и се усмихна — смяташе да я остави да се потруди.
— Имали сте зъб на Касиди Таун.
— По-точно е да се каже, че тя имаше зъб на мен. Не аз пиша колонка, която всеки ден рови в мръсотията. Не аз разгласих подробности за сексуалния си живот. Не аз съм паразитът, който смуче от нещастието и грешките на хората, без изобщо да го е грижа каква вреда им нанася.
— О, моля ви — намеси се Руук. — Знаете ли колко често онези, хванати да вършат нещо нередно, обвиняват медиите, че са съобщили за това? — Ники се опита да пресече погледа му и да му направи знак да престане, но той се беше ядосал и не можеше да се въздържи. — Един журналист би казал, че тя просто е ровела. Вие сте онзи, който е… мърсувал.
— Ами дните, в които нямаше какво да рови, г-н Руук? Седмици наред нямаше нищо ново за скандала, но онзи лешояд не спираше да пълни вестниците със спекулации и намеци, дошли от „неназован източник“ и „вътрешни лица, които дочули, че…“. А когато и това не й стигаше, преповтаряше стари събития, за да продължи да навира болката ми в очите на хората! — Сега Ники беше доволна, че Руук се е намесил. Лъдлоу губеше хладнокръвието си. Може би щеше да допусне грешка. — Добре, наистина преживях някои сексуални приключения.
— Хванаха ви да посещавате садо-мазо клубове на алея „Дънджън“.
Лъдлоу не му обърна внимание.
— Огледайте се, 2010-а година ли е, или 1910-а?
Хийт наистина се огледа. В тази стая отговорът не беше очевиден.
— Ако ми позволите — каза тя, решила да продължи да го притиска. — Вие бяхте конгресмен, избран заради платформа, основаваща се на семейни ценности. Изобличиха ви, че практикувате всичко, от пони плей до игри с изтезания. Прякорът ви в Капитолия беше Шибаното малцинство. Сигурно не им е харесало, че точно Касиди Таун извади кирливите ви ризи.
— И не спря да ги развява — изсъска той. — Дори не го правеше по политически причини! Изключено е, вижте само що за смешник назначиха на мое място, когато подадох оставка. Аз имах законодателни цели. Той ходи по обеди и организира турове. Не, за тази кучка важна беше единствено публичността. Правеше го само за да продава вестници, заради гнусната си кариера.
— Сигурно сте доволен, че е мъртва — каза Ники.
— Детективе, от 64 дни не съм пил алкохол, но тази вечер може да отворя бутилка шампанско. — Той посегна към чашата вода на масичката за кафе и отпи голяма глътка, оставяйки само ледените кубчета. Наля си отново и пак сви крака под себе си. — Само че както без съмнение знаете от опит, това, че имам силна мотивация, по никакъв начин не ме уличава в убийството й.