— Очевидно сте я мразили — отново се опита да го предизвика Руук, но Честър Лъдлоу се владееше напълно.
— В минало време. Вече всичко е зад гърба ми. Лекувах се от сексуална зависимост. От алкохолна зависимост. Ходих на курсове по овладяване на гнева. И за ваше сведение не само няма да отворя шампанското тази вечер, но и нямах нужда да се поддавам на гнева си към тази жена, като й навредя.
— Не е имало нужда — нападна го Хийт. — Не и когато можете да възложите насилието на други хора. Като поръчате убийството на Касиди Таун на мафията, да речем.
Лъдлоу беше добър — реагира, но съвсем слабо. Сякаш му бяха казали, че лененото му сако е демоде.
— Нищо подобно не съм правил.
— Имаме друга информация — каза Руук.
— О, разбирам. Не смятах, че и вие си падате по неназованите източници, г-н Руук.
— Не ги издавам, така съм сигурен, че ще получа достоверна информация.
Лъдлоу се вторачи в Руук.
— Бил е Дебелия Томи, нали?
Руук само го изгледа — не смяташе да издаде свой източник, особено Дебелия Томи.
Ники Хийт започна отново.
— Значи признавате, че сте се свързали с Томасо Николози, за да поръчате убийство.
— Добре, де — каза Лъдлоу. — Добре, обадих се да попитам. Беше крачка назад по време на терапията ми. Започнах да си фантазирам как би станало, това е всичко. Вече не създавам закони, но съм наясно, че такъв срещу задаването на въпроси още не е гласуван.
— И очаквате да повярвам, че само защото Дебелия Томи не ви е уредил, не сте отишли при друг?
Честър Лъдлоу се усмихна.
— Реших, че има по-добър начин да си отмъстя. Наех частен детектив от мастита фирма, за да изрови малко мръсотия за Касиди Таун. Справедливост, нали разбирате? — „Или лицемерие“, поиска да каже тя, но реши да не прекъсва излиянието му. — Проучете Холи Фландърс. — Той й го каза буква по буква, но Ники не го записа — не искаше този мъж да й диктува.
— И защо да я проучвам?
— Няма да свърша работата вместо вас, но има нещо общо със случая и ще ви заинтригува. И знаете ли, детектив Хийт, внимавайте. Преди десет дни си купи пистолет. Без разрешително, разбира се.
След като политикът с наследство си осигури алиби, като каза, че цяла нощ е бил у дома с жена си, Хийт и Руук си тръгнаха. Докато прекосяваха фоайето, една миниатюрна стара дама, кацнала на двоен диван, вдигна поглед от дайкирито си.
— Поздравявам ви за прекрасната статия, млада госпожице.
Дори усмихната, Грейс Лъдлоу изглеждаше още по-страховита, отколкото на портрета си.
Докато развързваше взетата назаем вратовръзка пред гардеробната, Руук каза:
— Семейството на Лъдлоу има толкова много средства и връзки, че той съвсем лесно може да е уредил всичко това.
Връзката се беше заплела и Ники пристъпи напред, за да му помогне с възела.
— Ето какво не ми е ясно — каза тя. — Да речем, че е бил той. Защо ще краде тялото? — Опряла китки на гърдите на Руук, Ники беше достатъчно близо, за да вдиша аромата на одеколона му — деликатен и свеж. Вдигна очи от възела, срещна неговите, задържа погледа му за миг и отстъпи назад. — Май ще ти трябва ножица.
На стълбите на „Милмар“ Хийт се обади в управлението, за да провери дали има нещо ново за изчезналата жертва. Нищо. Докато беше на телефона, Ники поръча да проучат Холи Фландърс. Освен това прослуша едно гласово съобщение от Роуч и тръгна към колата.
— Да тръгваме, момчетата са открили нещо.
Докато караха през парка, Руук попита:
— Слушай, това ме яде. Откъде знаеш за пони плей?
— Това възбужда ли те, Руук?
— Кара ме да се чувствам щастлив и уплашен едновременно, да. И не. По-скоро да. — Той се намръщи. — Нали разбираш?
— О, повярвай ми, Руук, разбирам. Знам всичко за щастието и страха. — Тя се усмихна зловещо, без да откъсва очи от таксито отпред. — Както и за камшиците и кожените ремъци.
Не беше нужно да поглежда, за да е сигурна, че той се взира в нея, за да разбере дали говори сериозно.
От Пътна полиция трябваше да преместят няколко бариери, за да ги пуснат на 78-а улица. Новинарските фургони се бяха удвоили и всеки канал вардеше терен за живите предавания, които щяха да започнат по емисиите в 4 часа следобед, оставаха още няколко часа. Стомахът на Ники се сви, когато си даде сметка, че водещата новина няма да бъде убийството, а кражбата на трупа. Роули и Очоа ги чакаха в подземния стаж на кафявата тухлена сграда на Касиди Таун, в кабинета работилница на домоуправителя. Представиха го на Ники и когато Руук изникна на вратата, той се усмихна.