— Здравейте, аз съм Ники Хийт. — Тя стисна ръката му и се опита да не се държи като типичния фен. — За мен е истинско удоволствие.
Е, дотам с въздържаността.
— Благодаря ви. Влезте, нека се разположим удобно и да видим какво съм направил, та да накарам полицията и пресата да блъскат на вратата ми.
Вляво имаше извита стълба, но той ги отведе до асансьор в задната страна на антрето. До него видяха мъж с вид на таен агент — с бяла риза с дълги ръкави и едноцветна кафява вратовръзка, седнал зад бюро и вторачен в екран, разделен на части от четири наблюдателни камери. Тоби натисна копчето на асансьора и докато чакаше, каза:
— Лий, когато дойде Джес, кажи му, че ще заведа гостите горе в апартамента.
— Разбира се — отвърна Лий. Ники разпозна гласа му от интеркома, а той забеляза реакцията й и каза: — Прощавайте за объркването, следователю.
— Няма проблем.
Асансьорът показваше пет етажа в градската къща, а те слязоха на третия. Влязоха в кръгла стая с миризма на нов мокет, от която тръгваха антрета в три посоки. Хийт заключи, че две от тях най-вероятно водят до спални в дъното на правоъгълното жилище. Милз вдигна своята ръка за милиони, за да ги упъти към близката врата, която ги изведе в слънчева стая с еркер над улицата отдолу. — Предполагам, че това може да се нарече моето мъжко убежище.
Помещението представляваше стая за спортни трофеи, подредена с вкус. На стената бяха окачени бейзболни бати и класически спортни фотографии — Тед Уилиамс гледа полета на топката във Фенуей, Куфакс в серията от 1963 г., Лу Гериг в шеговита схватка с Бейб Рут. Макар и странно, това не беше храм в чест на Тоби. На снимките, на които присъстваше, беше с други играчи, а трофеите не бяха негови, въпреки че спокойно би могъл да запълни стаята. Хийт реши, че идва тук да се крие от славата, а не да се къпе в нея.
Тоби пристъпи към бар от светло дърво с тъмнозелени гравюри и попита дали да им сипе нещо.
— Имам само шампанско „Полковник Фиц“, но не защото са ни спонсори, просто ми харесва. — Тя усещаше в изговора му момчето от Оклахома и се чудеше какво ли е да завършиш гимназия в Броукън Ероу и да стигнеш дотук само за десетина години. — Предполагам, че сте на работа, иначе бих ви предложил нещо по-силничко.
— Какво например? Има ли „Генерал Фиц?“ — попита Руук.
— Е, това е то писател. — Тоби отвори няколко кутийки и изля питиетата върху кубчета лед. — Хайде да започнем с кола. Не е убила никого. Поне засега.
— Изненадан съм, че ме познахте — каза Руук. — Четете ли книгите ми?
— Да си призная, четох за пътешествието ви с Боно в Африка и статията от Портофино за Мик Джагър на яхтата му. Ще трябва и аз да си взема някой ден. Обаче политическите ви статии, Чечня, Дарфур… спокойно мога да мина и без тях, не се обиждайте. Познавам ви най-вече от многото ни общи приятели.
Тя не беше сигурна дали Тоби Милз е естествено гостоприемен или просто шикалкави, но докато говореха, обърна внимание на гледката от прозореца. През няколко улици се очертаваше музеят „Гугенхайм“. Макар че силуетът му беше пресечен от редовете градски къщи, специфичната форма на покрива го издаваше. Нагоре по улицата короните на дърветата в Сентръл Парк тъкмо бяха почнали да жълтеят. След две седмици ярките цветове щяха да докарат на Източното крайбрежие хиляди фотографи аматьори.
Ники чу, че някакъв мъж говори с Тоби, но когато се обърна, него още го нямаше в стаята.
— Хей, Тоуб, дойдох възможно най-бързо, приятелче — чу се глас, а после влезе и собственикът му — мъж в добра форма, с елегантен костюм без вратовръзка — и веднага се отправи към Тоби. — Здравейте, аз съм Джес Риптън.
— Джеймисън Руук.
— Знам. Трябва обаче да се научите да съгласувате тези неща първо с мен. Не се занимаваме с пресата без предварителна уговорка.
— Това не е интервю за пресата — каза Ники Хийт.
Риптън се обърна и едва сега я забеляза.
— Вие ли сте ченгето?
— Детектив съм. — Тя му даде картичката си. — Вие агентът ли сте?
Зад бара Тоби Милз просто се изсмя. Едно истинско „Оо, ха, ха, ха“.
— Не съм агент. Стратегически мениджър съм. — Той се усмихна, но това не смекчи чертите му, нито замаскира факта, че това е човек, който не отстъпва и не се пазари. — Агентът работи за мен. Агентът не се пречка, събира чековете и всички сме доволни. Аз се занимавам с връзките с обществеността, ангажиментите, медиите, даренията, всяка божа точка по ценностната верига.