— Така че я разбих с ритници.
— И остави нещата така. Край на играта.
— Край на играта — обади се като ехо Тоби.
Мениджърът се усмихна и се пресегна към бара, за да потупа клиента си по ръката.
— Сега обаче сме много по-спокойни.
Джес Риптън придружи Хийт и Руук до тротоара и спря да си поприказват.
— Намерихте ли тялото?
— Не още — каза Ники.
— Ще ви кажа нещо. В моята кариера съм имал доста пиар кошмари, но никак не завиждам на „Полис Плаза“ 1 днес. Макар че с моя хонорар и това бих преживял, ако ме питате. — Той се изсмя на собствената си шега и й стисна ръката. — Вижте какво, извинявайте, че бях груб в началото. — каза той. — Защитен инстинкт. Затова ми е такъв прякорът.
„Задник?“, помисли си Ники.
— Стената — каза той с голяма доза гордост. — Но сега, когато си оправихме отношенията, нека ги поддържаме така. Ако имате нужда от нещо, обадете се.
— Ето от какво имам нужда в момента — каза тя.
— Само кажете.
— Кореспонденцията между преследвача и Тоби. Писма, имейли, каквото и да е.
Риптън кимна.
— Момчетата от охраната пазят всичко. До края на деня ще имате копия.
— Разполагате с доста охранителни камери. Имате ли негова снимка?
— Само две, за жалост. Ще включа и тях.
Той тръгна обратно към къщата, но Руук каза:
— Мислех си нещо, Джес. Работех с Касиди върху профила, който й пишех, но тя така и не ми каза, че Тоби е разбил вратата й.
— Какво имате предвид?
— Това е станало същия следобед, когато си е разтегнал мускула… — Руук изобрази кавички с пръсти, — „по време на игра“, нали?
— Ще трябва да ми обясните подробно, Джеймисън, защото не ви разбирам.
Невинното изражение на Риптън обаче беше неубедително.
— Според моите изчисления може би се е контузил преди играта. Или пък номерът с вратата е усложнил нещата по-късно. Това би се отразило върху договора му, ако се разчуе, а и вероятно ще му коства няколко спонсора със семейна насоченост.
— За това нищо не знам. Ако тя е решила, че няма да ви се довери, това си е нейна работа. — Той спря и отново пусна безрадостната си усмивка. — Това, което знам, е, че се извинихме и я компенсирахме за щетите — каза Стената. — И за неприятностите. Знаете как стават тези работи. Получи малко пари и няколко клюки, с които разполагах. Пито-платено. Повярвайте ми, Касиди Таун бе много доволна от резултата.
Ники се усмихна.
— Ще трябва да приема това на честна дума.
Седнала на бюрото си, Ники Хийт чу съскащ звук и се обърна да погледне. Руук. Стоеше на отсрещната страна на общия офис и вареше мляко. Тя продължи да чете, а като свърши, на плота я чакаше лате без млечна пяна.
— Приготвих го сам — каза Руук. — Съвсем сам.
— Умение, което без съмнение ще ти е полезно — кимна тя и извика: — Хайнзбърг, там ли си?
— Да — чу се глас от входното антре. Ники отново се подразни, че тя прекарва толкова време далеч от бюрото си, без да прави нищо и си каза, че трябва да го обсъдят насаме.
Когато скитащата следователка влезе, Хийт каза:
— Търся сведенията, които те помолих да събереш за Холи Фландърс.
— Не търси повече. Тъкмо дойдоха. — Хайнзбърг й подаде кафяв плик за вътрешна употреба и пукна балонче с дъвката си. — О, освен това прослушах съобщенията на телефонния секретар на Касиди Таун. Няма нищо съществено, освен че научих няколко нови псувни.
Докато развиваше червения конец от копчето на плика, Ники каза:
— И аз имам нещо за теб — и подаде на детектив Хайнзбърг листа, който току-що бе прегледала. — Доклад за нападение от преследвач миналата седмица. — После се обърна към Руук: — Разказът на Тоби отговаря на истината.
— Работим ли по това? — попита Хайнзбърг между балоните с дъвката, а Хийт кимна.
— Случаят е на участъка в Сентръл Парк, но пострадалите живеят на 19-а. Да се присъединим към партито. Не се боричкай с тях, но им дишай във врата. Особено ме интересува всичко, свързано с преследвача.
— … Морис Гренвил? — попита тя, преглеждайки листа.
— Измъкнал се е. Кажи ми, ако се появи отнякъде. По-късно ще пристигнат няколко снимки, ще ти ги препратя.
Детектив Хайнзбърг отнесе листа на бюрото си и започна да го чете. Хийт извади доклада от служебния плик и го прегледа набързо.