— Да-а-а-а.
Руук сръбна от двойното си еспресо и каза:
— Да не печелиш от лотарията?
— Още по-добре. Появи се следа за Холи Фландърс.
— Ф-Л-А-Н-Д-Ъ-Р-С, като при „Фландърс“ на Честър Лъдлоу?
— Ъ-хъ… — отвърна тя, обръщайки нова страница. — Има досие, макар и рехаво. Двайсет и две годишна, няколко дребни нарушения. Леки наркотици, дребни кражби, мотаене по улиците, напоследък е напреднала до ниска проба проституция.
— А твърдят, че отличници вече няма. Не ми изглежда обещаващо, ето каква е теорията ми.
— О, господи, забравих. Теориите ти.
— От едната страна имаме млада жена, порочна проститутка — той сви лявата си ръка и я протегна напред. — От другата имаме застаряващ садо-мазо бейби-буумър, провален политик. — Руук протегна и десния си юмрук. — Смятам, че тя е източникът, който го е провалил и сега той иска да си отмъсти.
— Теорията ти е интересна, но има един недостатък.
— Какъв?
— Не те слушах. — Тя стана и пъхна доклада в чантата си. — Да идем да се срещнем с Холи Ф-Л-А-Н-Д-Ъ-Р-С.
— А латето ти?
— А, вярно — Хийт се върна на бюрото си, изгреба пяната и на излизане подаде чашата на детектив Хайнзбърг.
По пътя към паркинга обаче Хийт трябваше да направи една отбивка. Както обикновено хвърли бегъл поглед към кабинета на капитан Монтроус. Обикновено той беше на телефона, на компютъра или на изненадващо посещение при полицаите и разследващите детективи. Този път обаче тъкмо затваряше телефона и повика Хийт с пръст. Тя знаеше за какво ще стане дума.
Руук изчака да се влеят в Кълъмбъс авеню, преди да я попита как е минало.
— С капитана винаги минава добре — каза Ники. — Знае, че правя всичко възможно да намеря трупа. И да реша случая. И да направя планетата по-сигурно място за общото ни бъдеще. Едно от нещата, които харесвам при него е, че знае, че не е нужно да ме върти на бавен огън.
— Но…?
— Но.
Изведнъж я заля вълна от благодарност, че Руук е до нея. Не беше свикнала някой да я слуша, при това с разбиране. Качеството, което толкова ценеше у себе си — самодостатъчност — й вършеше добра работа, но никога не й се усмихваше насърчително, нито го беше грижа за чувствата й. Видя как той я наблюдава от страничната седалка и неочаквано я изпълни топлота към него. Какво беше това?
— Но какво?
— Капитанът е под напрежение. Скоро ще го оценяват за повишение в заместник-инспектор и моментът не е много подходящ. В момента водеше разговори с шефовете и пресата. Хората очакват отговори и той просто искаше да ме пита как са нещата.
Руук се разсмя.
— И не ти оказа никакъв натиск, така ли?
— Е, да, винаги се преструваме, че натиск няма. Този път беше малко по-трудно.
— Знаеш ли, Ники, докато те чаках, си помислих, че Касиди Таун много би се наслаждавала на положението. Не че е мъртва, разбира се, това си е гадничко, но развитието оттогава насам.
— Нали си даваш сметка, че в момента от теб ме побиват тръпки?
— Просто споделям — каза той. — За нея научих едно — обожаваше да влияе на събитията. Разбираш ли, ето това открих за типа човек, който пише колонка като нейната. Отначало си мислех, че я вълнуват само мръсотийките. Да шпионира, да спипва хората на калъп, такива неща. За Касиди и колонката, и целият й живот се въртяха около властта. Кой напуска родители, които го тормозят и съпруг-бияч, за да влезе в бизнес, който не е по-милостив?
— Тоест, колонката е била нейното отмъщение към света?
— Не съм убеден, че е толкова просто. По-скоро е била оръдие. Просто поредния начин да упражнява власт.
— Това не е ли едно и също?
— Сходно е, съгласен съм, но това, което търсех, до което се мъчех да се добера в профила й, е нейната личност. За мен това беше историята на човек, когото са били и мачкали цял живот и който е бил решен да контролира всяка ситуация. Затова връщаше обратно перфектно сготвен стек на готвача. Защото можеше. Или чукаше актьорите, защото те се нуждаеха от нея повече, отколкото тя от тях. Или караше мен да дойда на работа по изгрев-слънце, а после се измъкваше да си вземе бейгъл. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че Касиди Таун е била във възторг от факта, че може така да обсеби Тоби Милз, че той да дойде и да разбие вратата й. Този факт валидира властта й, значимостта й. Тя се чувстваше най-добре, когато караше нещата да се случват понейному. Или когато се намираше в центъра на събитията.