— По в центъра от това — здраве му кажи.
— Точно това имах предвид, госпожо.
Руук свали прозореца на колата и като дете се загледа в пухкавите облаци, отразяващи се в кулите на „Тайм Уорнър Сентър“, докато завиваха по Кълъмбъс Съркъл. Когато излязоха от детелината и завиха по „Бродуей“, той продължи:
— Предвид обстоятелствата съм почти сигурен, че тя би предпочела да е жива, но ако си Касиди Таун и трябва да умреш, какъв по-добър начин от това половината град да те търси, докато другата половина говори за теб?
— Има логика — отбеляза тя, а после добави: — Обаче все още ме побиват тръпки от теб.
— Уплашена ли си? Или щастливо — уплашена?
Тя обмисли въпроса му и каза:
— Повтарям, тръпки ме побиват.
Поскъпването на собственостите на Таймс Скуеър през 1990-те като по чудо бе трансформирало някога опасния, долнопробен район в уютна семейна дестинация. Фасадите на бродуейските театри бяха ремонтирани, в тях се играеха известни мюзикъли, появиха се добри ресторанти, мега-магазините просперираха, а хората се връщаха отново и отново като символ или може би двигател в съживяването на Голямата ябълка7.
Факторът „Уплах“ обаче не си отиде. Просто бе избутан няколко пресечки на запад, и Хийт и Руук се бяха упътили именно натам. Последният известен адрес на Моли Фландърс след поредния масов арест на проститутки беше евтин хотел до пресечката на 10-а и 41-а улица.
През по-голямата част от пътя двамата пътуваха в мълчание по Девето авеню, но когато Хийт зави по Десето и по улиците се появиха минувачи, Руук започна да си тананика една мелодийка: „О, моята фльорца си има име, казва се Х-О-Л-И…“
— Добре, виж какво — каза Ники, — мога да изтърпя теориите ти и преувеличената ти представа за собствената ти значимост в този случай, но ако държиш да пееш, предупреждавам те, че съм въоръжена.
— Виж, непрекъснато ми повтаряш колко съм маловажен в този случай, но нека те попитам, детектив Хийт, кой те вкара на среща с Тоби Милз, когато нещата не вървяха? Кой те свърза с Дебелия Томи, така че сега щастливо да се готвим да разпитаме жена, за чието съществуване не подозирахме, преди Дебелия Томи да ни отведе при Честър Лъдлоу, който пък ни доведе тук?
Тя се замисли за миг и отвърна:
— Трябваше просто да млъкна и да те оставя да си пееш.
Полицейската кола под прикритие е всичко друго, освен под прикритие, що се отнася до уличните проститутки. Златистата „Краун Виктория“ с цвят на шампанско спокойно можеше да е обозначена „Отряд по порока“ с флуоресцентни букви на вратите и багажника. По-очевидно би било само ако пуснеха буркана и сирената. Без да забравя това, Ники паркира зад ъгъла срещу „Префинената гостилница“, така че двамата с Руук да влязат, без много-много да вдигат зайците. За щастие паркингът се намираше зад купчина неприбран боклук.
В офиса на управителя седеше тип, слаб като скелет, с гадно голо петно там, където някой явно бе оскубал косата му, и четеше следобедното издание на „Ню Йорк Леджър“. Лицето на Касиди Таун изпълваше цялото пространство в горната част на страницата, а заглавието бе изписано с гигантски букви — все едно ставаше дума за Деня на победата или разходка на Луната. То гласеше:
Тялото на сплетницата липсва“
За Ники Хийт днес нямаше спасение.
Мъжът с бледата кожа и кървавото петно на скалпа продължи да чете и ги попита дали ще вземат стаята за час, или за цял ден.
— Ако е за ден, ще получите лед и бебешко масло в добавка.
Руук се наведе до Хийт и прошепна:
— Мисля, че знам защо са нарекли хотела „префинен“.
Ники го сръчка и каза:
— Всъщност, търсим един от гостите ви, Холи Фландърс.
Очите му се стрелнаха от вестника към тавана и обратно към нея.
— Фландърс — каза той. — Опитвам се да си спомня. — А после натърти: — Може би ще ми помогнете?
— Разбира се. — Ники дръпна сакото и показа значката на колана си. — Така помагам ли ви?
Номерът на стаята, който им даде, се намираше на втория етаж, в мърляв коридор, който миришеше на дезинфектант и повръщано. Имаше минимален шанс Икабод Крейн8 да намине и да й снесе някакви сведения, така че тя каза на Руук да стои долу и да го наблюдава. Той не хареса задачата си, но се съгласи. Преди да тръгне, тя му напомни какво се случи последния път, когато не остана на долния етаж, въпреки че го беше предупредила.