От другата страна на коридора се чу звук и всички се обърнаха едновременно. Вратата на стаята, от която се бе разнесъл, беше затворена, но по лъскавия линолеум под нея се разливаше светлина. Хийт си представи най-вероятното разположение на стаите. Ако това беше кухнята, значи вратата, която видя в задната част на столовата, също водеше натам. Тя вдигна пръст към Роули и му даде знак да обиколи и да я изчака. Посочи часовника си и сякаш го разсече на две, указвайки половин минута. Той погледна към китката си, кимна и тръгна.
Детектив Очоа вече стоеше от едната страна на вратата. Тя застана от другата и вдигна ръката с часовника. На третото кимване нахлуха решително и шумно.
— Полиция! Не мърдайте!
Седналият пред кухненската маса мъж видя три пистолета, насочени към него от две врати и изпищя, вдигайки високо ръце. Когато осъзна какво става, Ники извика:
— Какво значи това, по дяволите?
Мъжът бавно свали едната си ръка и извади слушалките „Сенхайзър“ от ушите си. Преглътна с мъка и каза:
— Кое?
— Питам какво, по дяволите, търсиш тук!
— Вас чаках — каза Джеймисън Руук. Съзря на лицата им нещо, което не му хареса и добави: — Нали не очаквахте да седна вътре при нея?
Две
Следователите прибраха пистолетите си, а Руук въздъхна.
— Мисля, че съкратихте живота ми поне с десет години.
— Имаш късмет, че изобщо си жив — сряза го Роули. — Защо не ни отговори?
— Попитахме дали има някой — добави Очоа.
Руук просто вдигна айфона си.
— Бийтълс. Трябваше да престана да мисля за т-р-у-п-а. — Той изкриви лице и посочи към съседната стая. — Открих обаче, че „Един ден от живота“ не е най-ободряващият начин да се разсееш. Вие нахлухте точно накрая, точно на голямата заря с пианото. Сериозно! — Той се обърна към Ники и се усмихна многозначително. — Аплодисменти за избора на момента.
Хийт се опита да пренебрегне намека, който, поне според нея, не беше никак деликатен. Огледа Роуч и реши, че е по-чувствителна, отколкото си мислеше или пък просто беше шокирана от това да го види точно тук. Ники и преди се беше сблъсквала със стари любовници — кой ли го е избегнал, — но не и на място, където е станало убийство. В едно обаче беше сигурна — не й беше приятно, че станалото я е разсеяло и трябваше да го пренебрегне.
— Роуч — делово каза тя, — вървете да огледате останалата част от жилището.
— О, тук няма никой, проверих — Руук вдигна длани нагоре. — Обаче нищо не съм пипал, кълна се!
— Проверете въпреки това — отговори Ники и колегите й тръгнаха да огледат останалите стаи.
Когато останаха сами, Руук каза:
— Радвам се да те видя пак, Ники. — Ето я пак проклетата усмивка. — О, и мерси, че не ме застреля.
— Какво правиш тук, Руук? — тя се опита да отстрани и най-малката игривост, която влагаше предвид заради значението на фамилията му3. Той имаше нужда да му подрежат крилата.
— Както казах, чаках те. Аз съобщих за трупа.
— Не това ме интересува. Ще задам въпроса си по друг начин. Защо изобщо си на местопрестъплението?
— Познавам жертвата.
— Коя е тя?
След всичките тези години в полицията Ники все още се затрудняваше с миналото време, когато говореше за жертва на убийство. Поне през първия час след откриването й.
— Касиди Таун.
Хийт не можа да се въздържи. Извърна се, за да надникне в кабинета, но от мястото си не можеше да види убитата, само разпръснатите като от торнадо предмети.
— Която пише клюкарската колонка?
Той кимна.
— Да, Кречеталото.
Тя веднага започна да изчислява как явното убийство на влиятелната икона на „Ню Йорк Леджър“, чиято колона „Светска суматоха“ беше първото нещо, което повечето нюйоркчани четяха сутрин, главоломно ще вдигне залога при този случай. Когато Роули и Очоа се върнаха и обявиха, че апартаментът е празен, тя каза:
— Очоа, най-добре се обади на патоанатома. Предупреди го, че тук чака важна личност. Роули, ти се обади на капитан Монтроус и му кажи, че работим по Касиди Таун от „Леджър“, за да не го изненада някой. Освен това го помоли да прати екипа по събиране на доказателства и да докара няколко униформени още сега.