Выбрать главу

— Само така е била в състояние да плаща на многобройните си доносници. Знаете как е по вестниците — в „Леджър“ не е имала бюджет за това, а не беше богата.

Ники добави:

— Мога да получа разпечатки от банката и се обзалагам, че ще видя паричен превод от „Епиметей“, който сочи, че знаете точно за какво й плащате.

— Ако не го направите и не откриете такъв аванс, връзката, която правите, е просто спекулативна.

Той спря дотам и между тях се спусна тишина.

Ники извади визитната си картичка.

— Човекът, за когото е пишела, може да я е убил или да е в състояние да ни отведе до виновника. Ако размислите, свържете се с мен.

Той взе визитката и я пъхна в джоба си, без да я погледне.

— Благодаря ви. Ако позволите, Джеймисън Руук е много добър, но статията му за вас бледнее в сравнение с оригинала. Всъщност започвам да мисля, че за Ники Хийт може да се напише книга.

Що се отнасяше до нея, нищо друго не би могло така категорично да сложи край на срещата им.

* * *

Щом вратите на асансьора се затвориха, Ники каза:

— Млък!

— Нищо не съм казал. — Руук се усмихна и добави: — За книга за Ники Хийт…

Асансьорът спря на деветия етаж и няколко души се качиха. Хийт забеляза, че Руук се е обърнал към стената.

— Добре ли си? — попита тя. Той не отговори, само кимна и почеса нещо на челото си, скривайки половината си лице, докато стигнаха до долу.

На партера той пусна останалите пред себе си и бавно излезе пред втренчения поглед на Ники.

— Да не би нещо да те ухапа по лицето?

— Не, нищо ми няма.

Той се обърна и се понесе пред нея, пресичайки преддверието с бързи крачки и тъкмо слагаше ръка върху вратата, която водеше към Пето авеню, когато в покрития с мрамор коридор проехтя женски глас.

— Джейми? Джейми Руук, ти ли си?

Това беше една от жените в асансьора и начинът, по който Руук се поколеба, преди да се обърне към нея, подсказа на Ники да изостане и да наблюдава от разстояние.

— Тери, здравей. Къде блея, изобщо не те видях.

Руук пристъпи към нея, двамата се прегърнаха и Ники видя как по лицето му плъзна руменина, която се сля с драскотините, които бе оставил по челото си.

— Как можа да дойдеш, без да се обадиш на редактора си? — каза жената.

— Ами, точно това смятах да направя, но ми се обадиха за една задача и реших, че ще го оставя за следващия път.

Той вдигна очи, видя, че Ники ги гледа и се извъртя така, че да застанат с гръб към нея.

— Гледай да не забравиш — каза редакторката. — Виж, и аз трябва да тръгвам, но така ми спестяваш един имейл. Другата седмица коректорите ще пратят ръкописа ти и ще ти го пусна веднага, става ли?

— Разбира се.

Те пак се прегърнаха и жената изтича навън, за да се присъедини към приятелите си, които я чакаха в едно такси до тротоара.

Когато се обърна към Ники, тя беше изчезнала. Руук огледа фоайето и стомахът му се сви, когато я откри да чете табелата с наемателите на сградата.

— Значи имаш редактор тук — каза Хийт, щом той се приближи. — В сградата има много издателства, но не виждам списание „Фърст Прес“.

— А, не, те са във „Флатайрън“.

— Нито „Венити Феър“.

— Те са в „Конде Наст“. До Таймс Скуеър. — Руук я докосна по лакътя. — Няма ли да ходим в управлението?

Хийт пренебрегна подбутването.

— Защо имаш редактор тук, след като издават само книги? И книги ли пишеш?

Той поклати неопределено глава.

— Може и така да се каже.

— Тери, редакторката ти, се качи на деветия етаж, доколкото си спомням.

— Боже, Ники, трябва ли постоянно да се държиш като ченге?

— Според табелата — продължи тя и прокара пръсти по стъклото, — там са офисите на „Ардър Букс“. Какво издават там?

Зад гишето на охраната един мъж се усмихна и каза:

— Госпожо? „Ардър Букс“ са издател на любовни романи.

Ники се обърна към Руук, но него го нямаше — отново спринтираше към изхода, убеден, че има миниатюрен шанс да се измъкне.

Дванадесет

Когато след 20 минути двамата влязоха в общия офис на управлението, Ники си помисли, че ако се съди по начина, по който всички са се струпали около телевизора, тече операция на Специалния отряд или преследване на съмнителна кола. Това обаче беше малко вероятно — докато караха насам от издателството, все щеше да чуе нещо по радиостанцията.