— Какво става? — попита тя, обръщайки се към всички в стаята. — Още на някого му е писнало от стачката и си е подпалил боклука?
— О, голяма новина — каза детектив Хайнзбърг. — Всички телевизии са пратили хеликоптери. В северния край на Инууд Парк има койот, тъкмо са го притиснали.
— Гадинката доста обикаля — отбеляза Роули, а Руук се присъедини към хората, наобиколили телевизора.
— Знаят ли дали е онзи, който е нахапал Човека койот?
Очоа се извърна към него.
— Ей, не го наричай така!
Екранът беше разделен на няколко участъка, в които от земята и въздуха се виждаше как служител на „Грижа и контрол над животните“ се готви да стреля по койота със стрелички с приспивателно. Макар че се залепяше за телевизора само когато новините бяха наистина важни, Ники усети, че е хипнотизирана от попадналото в капан животно, което надничаше от храстите над потока Спайтън Дайвил. Камерата на земята снимаше от разстояние и образът леко се гърчеше поради въздушните изкривявания и увеличението, но ъгълът не беше много по-различен от онзи, под който бе наблюдавала койота онази сутрин пред „Кафе Лало“. Макар и тревожен, за Ники Хийт онзи момент беше рядък контакт с нещо диво, с неопитомено животно, което е стигнало до града само и най-вече без да го видят, въпреки че сега животът и самото му съществуване бяха изложени пред очите на всички. Сега Ники бе тази, която се взираше в него и отлично разбираше какво вижда в очите му този път.
Койотът потрепери, когато стреличката го улучи, но веднага побягна, изчезвайки сред гъстите храсти по стръмния хълм. Репортерът каза, че иглата или е отскочила, или не се е забила. Камерата, която снимаше от въздуха, даде близък план, но напразно.
Детектив Хийт изключи телевизора с дистанционното управление и преструвайки се, че протестира, отрядът се събра за сутрешното заседание. От доказателствата, събрани в апартамента на Дерек Сноу, все още не беше изникнало нищо, което да свързва трите жертви, но в Съдебна медицина щяха да проверят пробите и отпечатъците за всеки случай. Ники докладва за срещата си със Солей Грей, както и за потвърждението, че Касиди Таун е пишела книга със скандални разкрития, получено от един от продуцентите на „По-късно“. Руук прочисти гърлото си и тя го изгледа по начин, който казваше „Да не си посмял!“. После отново се обърна към отряда.
— След като с Руук се срещнахме с редактора на книгата, мога да кажа, че информацията е надеждна. Той обаче твърди, че не знае каква е темата и няма ръкопис.
— Глупости — обади се Хайнзбърг.
Ники, която слушаше достатъчно грубости по улиците, за да ги търпи в офиса, се обърна към нея.
— Шарън, ти изрече онова, което всички си мислим. — После се усмихна. — Останалите обаче проявихме благоразумието просто да си го помислим.
Когато смехът затихна, Роули каза:
— Може да вземем заповед за обиск.
— Смятам да го проуча, Рейлз, но дори да попаднем на някой от по-приятелски настроените съдии, усещам, че заради Първата поправка няма да ни бъде лесно. Мисълта полицията да рови из папките на някое издателство навежда някои хора на мисли за тоталитаризъм. Неясно защо. Въпреки това ще опитам.
Роуч разказаха докъде са стигнали с Падийя. Очоа отбеляза, че въпреки очакванията им да се натъкнат само на задънени улици, защото никой не иска да говори, са открили нещо интересно.
— Никому неизвестният шофьор на камион преди е карал лимузина. Яд ме е, че ни отне толкова време да го разберем. Може би някой ден градът ще си оправи инфраструктурата и всички системи ще бъдат свързани.
— И какво ще правим ние тогава? — саркастично отбеляза Ники, предизвиквайки кикот.
— Както и да е — продължи Роули, — проверихме го и намерихме името на предишния му работодател.
— Освен това — довърши Очоа, — говорихме и с шефа му от компанията за доставки. Каза, че г-н Падийя си е наел адвокат и е подал оплакване за незаконно уволнение срещу предишния работодател. Решихме преди да отидем при ония с лимузините, да проверим адвоката. Така ще знаем какво да очакваме там.
— И знаете ли кой е адвокатът? — попита Роули. — Самият Рони Стронг.
Разнесе се общ стон, а после — леко фалшивото мото от рекламата на адвоката мошеник по телевизията. „Прецакат ли ви, не се бавете — на Рони Стронг се обадете!“
— Добра работа, Роуч — каза Ники. — Точно така, вървете при адвоката. Ако се съди по рекламите му обаче, на ваше място после бих си измила ръцете. — Докато събираше папките си, тя добави: — Ако някой от вас се върне с шина на врата, вече не ви познавам.