Руук изсумтя.
— Да поровим наоколо и да намерим телефонен указател за Ню Йорк. Предлагам да започнем с буквата „А“.
— Недей да остроумничиш.
— Една акула трябва да плува — ухили се той и продължи. — Стига, тя пишеше гнусна клюкарска колонка, естествено, че имаше много врагове. Това си върви с професията.
Ники чу стъпките и гласовете отвън и прибра тефтера си.
— По-късно ще пратя да ти вземат показания, но засега нямам повече въпроси.
— Хубаво.
— Освен един. Не си я убил, нали? — Руук се разсмя, забеляза изражението й и престана. — Е?
Той скръсти ръце на гърдите си.
— Искам адвокат. — Тя се обърна и излезе от стаята, а той извика: — Шегувам се! Запиши, че съм казал „не“.
Руук не си тръгна. Каза на Хийт, че иска да остане в случай, че би могъл да помогне с нещо. Тя се чувстваше силно раздвоена — ужасно искаше той да се махне, защото объркваше емоциите й, но и виждаше ползата от евентуалните му прозрения, докато разглеждаха останките от апартамента на Касиди Таун. Руук беше посетил доста местопрестъпления с нея миналото лято, така че тя знаеше, че ако не друго, поне е достатъчно добре обучен, за да не вдига доказателствата от земята с въпроса „Това какво е?“. Освен това беше свидетел от първо лице на най-важния елемент в статията му — смъртта на главното действащо лице. Въпреки смесените си чувства, тя нямаше да откаже този професионален жест на Джеймисън Руук.
Той й върна мълчаливата услуга — щом влязоха в кабинета на Касиди Таун, застана до стъклените врати, водещи към градината, за да не й се пречка. Хийт винаги започваше с внимателен оглед на тялото. Мъртвите не говореха, но ако внимаваш, понякога казваха разни неща.
Докато изучаваше Касиди Таун, Ники долови влиянието, което бе споменал Руук. Костюмът й — в изискано тъмносиньо със съвсем тънко бяло райе — и синята блуза с колосана бяла якичка бяха подходящи за среща в агенция за таланти или някоя премиера. Освен това беше ушит специално за нея, подчертавайки тяло, подлагано на редовни тренировки. Хийт се надяваше и тя да е в такава добра форма, когато мине петдесетте. Забеляза изисканите обеци и огърлица „Дейвид Йърман“ и отхвърли възможността за обир. Нямаше венчалната халка и освен ако я бяха откраднали, отпадаше и възможността жертвата да е била омъжена. Засега. След смъртта лицето й беше отпуснато, но ъгловато и привлекателно, с мъжко излъчване. Това не беше комплимент за една жена, но според Гъртруд Стайн след четиридесетте оставаха десет години, през които да го заслужи. Без да съди и оставяйки се на инстинкта си, Ники обмисли впечатленията си от Касиди Таун и в главата й изникна образът на човек, готов за битка. Жилаво тяло, чиято твърдост стигаше по-далеч от мускулите. Жена, която в онзи момент беше нещо, което никога не е била в живота си — жертва.
Скоро пристигна екипът по събиране на доказателства, взе отпечатъци и снима както трупа, така и бъркотията наоколо. Хийт и екипът й работеха заедно, като се съсредоточаваха върху цялата картина, а не върху подробностите. Сложили сините си латексови ръкавици, те отиваха ту тук, ту там, а после се връщаха, оглеждайки кабинета както голф играч изследва игрището преди удар на голямо разстояние.
— Добре, момчета, открих първия самотен чорап.
Подходът на Хийт към местопрестъплението, дори при такъв хаос, беше да опрости гледната си точка. Целта й беше да схване логиката на живота, текъл тук и да използва съпричастността си, за да забележи противоречията, дребните неща, които не се вписваха в модела. Самотния чорап.
Роули и Очоа дойдоха при нея, а Руук промени мястото си, за да наблюдава тихо от разстояние.
— Какво откри? — попита Очоа.
— Това е работно място, и то разхвърляно, нали? Пишела е рубрика за важен вестник. Навсякъде има химикалки, моливи, тефтери и листчета. Кутия хартиени кърпички. Вижте какво има до нея. — Тя внимателно заобиколи тялото, което все още седеше облегнато назад в стола. — Пишеща машина, за бога. Списания и вестници, с изрезки от тях, нали? Всички тези неща водят до много — какво?
— Работа — каза Роули.
— Боклук — обади се Руук. Двамата следователи едва-едва се обърнаха към него, а после пак към Хийт, решени да пренебрегнат участието му в разговора. Сякаш пропускът му за сезона беше изтекъл.
— Правилно — продължи тя, съсредоточена по-скоро върху крайната си цел, отколкото върху Руук. — Какво не е наред с кошчето за боклук?