Когато седна пред компютъра си, там я очакваше подарък — криптиран имейл от агента на ФБР в Куонтико, с когото се беше сприятелила предишната нощ. Когато го отвори, в горната част на екрана изникна цветна снимка на тексасеца.
Скицата, изпратена от Ники, се отвори под нея и съвпадаше почти напълно. Тя се взря в тях и се наложи да си напомни, че трябва да диша. Не беше сигурна, че реакцията й се дължи на спомена за нападението, или на вълнението, че са открили кой е. При всички положения пулсът й се ускори.
Краткото съобщение от агента гласеше:
„Бих желал да мога да си припиша заслугите за бързата идентификация, но така става, когато ченгетата ни изпратят точни данни. Колегите ви из цялата страна могат да се поучат от вас, детектив Хийт. Можете да ми се отблагодарите, като го хванете.“
Ники се зачете в досието, съставено от агента.
Тексасецът се наричаше Ранс Юджийн Улф.
„Мъж, бял, на 41, 183 см, 75 кг., роден и израснал в Амарило, Тексас, отгледан от баща си след изчезването на майката, когато е бил в 4-и клас. Местната полиция разследва внезапното й изчезване на път към Плейнвю, за да посети роднините си с малкия, който е открит съвсем сам в мотелска стая до магистрала 27. Подозренията са снети от съпруга и случаят остана неразрешен, определен като бягство. Интересно е да се отбележи, че за две години синът/обектът е бил разпитван пет пъти, включително от психолог. Няма коментари или бележки. Бащата на обекта остава в Амарило и работи като ветеринар. Ранс му помага и получава разрешително за хирургически асистент.“
Ники си представи множеството инструменти на плота на Руук. Вдигна глава към бялата дъска, където бяха закачени снимки на перфорирания ушен канал на Касиди Таун, после продължи да чете.
„По онова време не е била направена връзка, но новата информация, получена от дет. Хийт за сондите и лепенката, с които си служи обектът, ни насочи към неразрешени случаи с осакатени животни в окръг Амарило, които съвпадат с местожителството на обекта. След постъпването си в армията два пъти е изпращан във форт «Люис», Такома и служи във военната полиция. Отпечатъците, изпратени от инсп. Хийт от нюйоркската полиция, съвпадат с тези от архива там. Данни за връзка с осакатени хора и животни от района ще бъдат изпратени по-късно, тъй като има повече от един заподозрян, който действа по този начин.“
Ники можеше да си представи какво би правил един садист с полицейска значка и очакваше да има резултати.
„След като е освободен с почести, обектът работи като охрана в индианско казино до Олимпия, Вашингтон в продължение на една година, мести се в казино в Рино, Невада (6 мес.), след което отива в Лас Вегас (4 год.), където работи като охрана на ВИП клиенти в голямо казино. (Имената на казината и бившите му работодатели са изброени най-долу.) След това е вербуван от «Хардлайн Секюрити» в Хендерсън, Невада (вж. снимката от разрешителното по-горе). Бързо са го повишили благодарение на уменията му и вежливото отношение към знаменитостите и ВИП клиентите. ЗАБЕЛЕЖКА: Обектът е арестуван за нападение с нож след заплаха към клиент — италиански медиен магнат. След инцидента е арестуван, обвиненията са свалени поради липса на свидетели, готови да дадат показания. Нападението е извършено с нож с дръжка тип бокс, в полицейския доклад има описание, но оръжието не е открито. Веднага след този случай обектът напуска САЩ и работи на свободна практика в Европа. Липсва по-нова информация. Ще продължа да претърсвам базите данни и ще се свържа с Интерпол. Ще ви държа в течение, ако се появи нещо ново.“
Руук приключи с четенето цяла минута след нея, тъй като не беше привикнал с полицейския жаргон и съкращенията, но определено разбираше важността на документа.
— Този човек цял живот работи със знаменитости и ВИП клиенти. Някой му плаща, за да покрие нещо.
— Без значение как — допълни тя.
Хийт веднага разпечата материалите, раздаде ги на отряда и ги разпрати по обичайните места, включително спешните отделения и останалите медицински заведения, които Роуч бяха обиколили на сутринта след бягството на тексасеца. Освен това прати следователи при вече разпитаните свидетели, за да проверят дали ще го разпознаят, когато разполагат със снимка, а не просто със скица. Освен това прекара известно време пред дъската, изучавайки имената по нея. Руук изникна зад гърба й и даде глас на мислите й: