Управителят ги накара да чакат, докато разговаряше с недоволен клиент, когото зарязали на тротоара пред „Линкън Сентър“ по време на събитие през Седмицата на модата и който искаше да му върнат парите.
— Какво да ви кажа? — каза управителят, без да бърза, втренчен право в двамата следователи. — Станало е преди няколко седмици, а вие се обаждате чак сега. Попитах шофьора и той каза, че не сте били там. На него ли да вярвам, или на вас? Ако всички действат така, няма да имам пари да си върша работата.
Десет минути по-късно тиранинът приключи разговора и затвори.
— Клиенти — обобщи той.
Роули не можа да устои на изкушението.
— На кого ли са му притрябвали?
— Съгласен съм — каза човечето без капка ирония. — Страхотна досада. Какво искате?
— Искаме да ви зададем няколко въпроса за един бивш ваш шофьор, Естебан Падийя.
Пред очите на Очоа лицето на управителя се стегна.
— Падийя вече не работи тук, нямам какво да кажа.
— Бил е уволнен, нали?
Роуч смятаха да се възползват от своите десет минути, и то както трябва.
— Не мога да обсъждам проблеми с персонала.
— Направихте го току-що, по телефона — каза Роули. — Помогнете и на нас. Защо го уволнихте?
— Това е поверително. Дори не си спомням.
— Чакайте малко — каза Очоа. — Обърках се. Поверително ли е, или не си спомняте? Искам да съм сигурен, когато отида в Комисията по такситата и лимузините, за да ви прегледат разрешителното.
Управителят изправи гръб в стола си, преценявайки ситуацията. Накрая каза:
— Естебан Падийя беше освободен поради неподчинение с клиенти. Просто направихме някои промени.
— След осем години внезапно се е превърнал в проблем? Не ви вярвам — каза Очоа. — А вие, детектив Роули?
— Ни най-малко, партньоре.
Следователите знаеха, че най-добрият начин да накарат една лъжа да се срине под собствената си тежест, е като се съсредоточат върху фактите. Ники Хийт казваше, че това е първа подточка на Правило 1: Последователността на събитията е твой приятел. Ако надушваш лъжи, искай подробности.
— Виждате ли, сър, в момента разследваме убийство, а вие току-що ни съобщихте, че един от клиентите ви може да е имал зъб на убития шофьор. Звучи ми като причина да ви попитаме кои са клиентите, които са се оплакали от г-н Падийя — каза Роули, скръсти ръце и зачака.
— Не помня.
— Разбирам — каза той. — Дали ще си спомните, ако си помислите малко?
— Вероятно не. Доста време мина.
Очоа реши, че е време за още факти.
— Ето какво ще помогне според мен — а знам, че искате да ни услужите. Водите архив на поръчките, нали? Все пак е задължително. Виждам, че папката за тази, за която ви се оплакаха, в момента е на бюрото ви. Ще ви помолим да ни предадете манифестите за всички поръчки, поети от Естебан Падийя преди уволнението му. Например за четири месеца назад. Как ви звучи това в сравнение с една проверка от КТЛ?
Два часа по-късно Роули, Очоа, Хийт и Руук седнаха на бюрата си и се заровиха в манифестите за поръчките на Естебан Падийя през четирите месеца преди уволнението му.
Заниманието им беше малко по-вълнуващо от това да преглеждат лентите от пишещата машина на Касиди Таун, но именно черната, досадна работа на бюро винаги ги отвеждаше до фактите. Макар че не знаеха точно какви факти търсят, целта беше да намерят нещо… някого… който има връзка със случая.
Очоа тъкмо си наливаше поредната чаша кафе и въртеше глава, за да отпусне схванатите си мускули, когато Роули каза:
— Открих нещо.
— Какво, Рейлз? — попита Хийт.
— Откарал е един клиент от дома на човек, с когото сме говорили.
Роули взе един лист от папката и тръгна към центъра на стаята. Щом останалите се събраха пред него, вдигна страницата под брадичката си, за да видят името.
Тринадесет
На стадиона „Янки“ в Ню Йорк, в ден, когато отборите почиваха, двама треньори стояха зад Тоби Милз и го наблюдаваха как бавно замахва с бейзболна бухалка. Това беше рядкост — питчърите в Американската лига рядко хващат батата. Единствените изключения са вътрешните състезания като Сериите на Събуей и, разбира се, Световните серии, които се играеха в съперничещи си паркове. „Бомърс“ бяха на път да забият още едно знаменце, превземайки парк на Националната лига и беше време най-добрият им питчър да се прояви с бухалката. Докато той описваше бавни, леки дъги, треньорите го наблюдаваха, но не за да преценят как се справя. Искаха да видят как теглото се разпределя върху краката му след травмата. Интересуваше ги само дали е здрав, дали е готов.