Още два чифта очи не изпускаха Тоби Милз — тези на Хийт и Руук, които стояха на първия ред на стадиона.
— За питчър има страшен замах — отбеляза Ники, без да сваля поглед от него, а Руук отвърна:
— От къде разбираш? Ако удари топката, добре, мога да кажа „Да, добър удар!“, но така… за мен това е пантомима. Или боксиране без партньор. Ти как разбираш?
Този път Ники се обърна към него.
— Руук, не си ли играл бейзбол като малък? — Той й се усмихна, сякаш беше напушен и тя каза: — Ходил ли си на мач?
— Стига де, отгледан съм от звезда от Бродуей. Аз ли съм виновен, че вместо да гледам бейзбол, гледах театър? Това прави ли ме по-незначителен?
— Не. Прави те писател на любовни романи.
— Благодаря. Много съм ти задължен, че не ме занасяш.
— О, ако си мислиш, че ще те оставя на мира, значи живееш в измислен свят. Който се върти около памукова плантация от началото на миналия век, г-це Сейнт Клеър.
— Мислех, че с вас сме се разбрали — разнесе се глас зад тях.
Хийт и Руук се обърнаха и видяха Джес Риптън, който се носеше по стъпалата. Мениджърът на Тоби все още беше на десет реда зад тях, но не спираше да лае, създавайки впечатлението, че е съвсем наблизо.
— Не се ли разбрахме, че ще се свържете с мен, вместо да устройвате засади на клиента ми?
Той наближаваше, но Руук все пак успя да измърмори на Ники:
— Сега виждаш ли защо никога не ходя на мачове?
— Добър ден, г-н Риптън — поздрави Хийт, стараейки се да звучи приветливо. — Решихме, че няма смисъл да ви притесняваме, просто имаме един-два въпроса към Тоби.
— Изключено. — Риптън спря до парапета и те се обърнаха с лице към него. Леко задъхан от усилието, той беше преметнал сакото си върху едната си ръка. — Никой няма да го занимава. Днес за пръв път стъпва на тревата от контузията насам.
— Знаете ли — каза Руук, — за питчър има страшен замах.
— Много добре знам какво има — сряза го Стената и разпери ръце, за да им отреже пътя към Тоби, оправдавайки името си. — Говорете с мен и ще разберем кога да го видите.
Ники сложи ръка на бедрото си — жест, който умишлено разтваряше сакото й и излагаше на показ значката на кръста й.
— Г-н Риптън, този разговор не го ли водихме вече? Не съм от някой спортен канал, не прося трохи. Разследвам убийство и имам въпрос към Тоби Милз.
— Който — каза Стената, — се опитва да се върне на терена след травма, която се отрази на увереността му. Вие виждате страхотен замах — е, нека ви кажа какво виждам аз. Едно хлапе, което може би ще трябва да участва в първия мач от Световните серии и ще се посере от страх, защото се бои, че не е в идеална форма. Толкова е нервен, че преди един час отложих среща за спонсорство с Дисни Уърлд. Не се опитвам да ви преча, детектив Хийт, но ще ви помоля да проявите малко разбиране.
Руук не можа да устои.
— Еха. Отпратили сте Мики и Мини?
Тогава Тоби Милз подвикна от терена:
— Всичко наред ли е, Джес?
Мениджърът му показа зъбите си, помаха му и изрева:
— Няма нищо, Тоуб! Мисля, че са заложили пари!
Той се засмя, Милз замислено кимна и отново се съсредоточи върху бухалката. Риптън отново се обърна към Хийт и усмивката му се стопи.
— Виждате ли какво става? Защо просто не ми кажете какво ви интересува?
— Да не би най-накрая да сте решили, че ще поемате функциите на негов адвокат? — Ники леко преигра, влагайки достатъчно тежест, за да се опита да сложи мениджъра на мястото му. — Казахте, че сте завършили право. Криминално ли?
— Всъщност не, преди да открия своя фирма бях адвокат в „Ливайн и Айзъкс“, специалността им е пиар. Накрая ми писна да отървавам хора като Уорън Рътланд и Систа Страйф отново и отново, за абсурдно малък хонорар.
Ники си спомни за Систа Страйф — рапърката, станала актриса, която преди полет постоянно забравяше, че носи заредено оръжие в ръчния си багаж и която бе станала известна с това, че един от работниците по турнетата й я обвини в сексуален побой, но прие да се откаже от делото в замяна на осемцифрено обезщетение.