— Внезапно изпитах уважение към вас, Джес. Оправяли сте се със Систа Страйф?
— Никой не можеше да се оправи със Систа Страйф. Само с бъркотиите, които оставяше след себе си. — Той смекчи тона, макар и съвсем леко. — Какво да направя, за да може и двамата да останем доволни, следователю?
— Разследваме убийството на бивш шофьор на лимузина и се натъкнахме на името на Тоби Милз.
Почивката свърши. Ники току-що беше успяла да натисне рестарт бутона на Стената и почти чуваше ръмженето на моторите, докато щитът се вдигаше отново.
— Ей, ей, почакайте. Първо дойдохте за Касиди Таун, а сега за някакъв мъртъв шофьор? Какво става тука? Да не би това да е някаква вендета срещу Тоби Милз?
Хийт поклати глава.
— Просто проследихме нова улика.
— На мен ми прилича на тормоз.
Ники отговори на натиска с натиск.
— Убитият е бил уволнен заради кавга с клиент. Проверихме и се оказа, че Тоби Милз е бил сред онези, които е возил.
— Шегувате се, нали? Намираме се в Ню Йорк, щата Ню Йорк, и то в Манхатън. Наистина ли се опитвате да установите връзка между шофьор на лимузина и знаменитост? Сякаш в това има нещо странно? И защо се хванахте точно за моя човек? Кой още е в списъка? С Марта Стюарт ще говорите ли? С Тръмп? С Ей Род? Ами с Риджис? Чувал съм, че и тях ги карали с лимузина.
— Интересува ни само Тоби Милз.
— Ъ-хъ — Джес Риптън поклати невярващо глава. — Разбирам. Какво правите, детектив Хийт, да не би се опитвате да си направите още малко реклама, като приписвате всяко престъпление, което не успеете да разрешите, на моя човек?
Нямаше смисъл да се кара с този мъж. Колкото и да й се щеше да му върне, Ники реши да не се отклонява от темата, като се хване на примамката му. „Понякога е кофти да си професионалист“, помисли си тя, но каза:
— Ето какво правя. Работата ми е да залавям убийци, също както вашата е да защитавате „вашия човек“. Не знам защо, но тази седмица се натъкваме на името на Тоби Милз във връзка с две убийства. На мен това ми е любопитно. И на ваше място… бих се чувствала по същия начин.
Джес Риптън се замисли и се обърна се към игрището, където Тоби лежеше на тревата, а треньорът разтриваше крака му. Когато отново погледна към Хийт, тя каза:
— Точно така. Независимо, че е вашият човек, никога не вреди да държите очите си отворени, нали, г-н Риптън?
Тя му се усмихна и си тръгна, като го остави да помисли върху чутото.
Когато с Руук се върнаха в управлението, детектив Хайнзбърг дойде до бюрото на Ники, още преди тя да успее да си остави чантата.
— Получихме отговор от МГЗ на въпросите ти за тексасеца.
Тя подаде една разпечатка на Ники, а Руук се приближи, за да надникне над рамото й.
— МГЗ? — повтори той. — Магарета, гарги и… какво, зебри?
— Митническа и гранична защита — каза Ники, обмисляйки прочетеното. — Реших, че ако нашият общ познат Ранс Юджийн Улф е напуснал страната, за да работи като охранител в Европа, ще има някакви следи от завръщането му в САЩ… стига да е влязъл законно и със собствения си паспорт.
— След 11 септември няма друг начин, нали?
— Невинаги — отвърна Ники. — Хората намират начин, но това прасенце се е прибрало в кочината. На 22 февруари миналата година е кацнал на „Джей Еф Кей“ от Лондон с полет на „Върджин“. Ако ти хрумне нещо остроумно, замълчи.
— Нищо не съм казал.
— Не, но си прочисти гърлото и съм сигурна, че е по-добре за всички, че те засякох. — Тя върна листа на Хайнзбърг. — Благодаря, Шарън. Имам нова задача за теб — направи ми списък с клиентите на Текс, преди да замине за Европа.
Другата следователка махна капачката на химикалката със зъби и надраска нещо на гърба на разпечатката от митницата.
— Името на работодателя му ли имаш предвид? Него го имаме, „Хардлайн Секюрити“ от Вегас, нали така?
— Да, но искам да проучиш. Сприятели се с някого там и разбери кого конкретно е охранявал. В досието от ФБР пишеше, че е бил в добри отношения с клиентите — искам да разбера кои са те. Ако е работил и на свободна практика, намери ми всичко възможно.
— Да търся ли нещо конкретно? — попита Хайнзбърг.
— Да, запиши си — тя я изчака да приготви химикалката и каза: — Нещо полезно.