— Ясно.
Хайнзбърг се разсмя и отиде да се обади в Невада.
Ники взе един маркер и добави датата на завръщането на тексасеца върху графиката с последователността на събитията. Щом приключи, отстъпи крачка назад и огледа колажа от дати, часове, снимки на жертви и важни събития, свързани с трите убийства. Руук я наблюдаваше от разстояние. Познаваше я и докато я придружаваше по време на разследването на случая Матю Стар, беше разбрал, че Ники изпълнява важен ритуал — потискаше шума и се взираше в отделните елементи, за да види дали връзката не е някъде там… на дъската, в очакване да бъде открита. Спомни си любимия неин цитат, който беше използвал в статията си за нея. „Една слаба нишка стига, за да се разпадне случаят, но една-единствена миниатюрна нишка е достатъчна, за да го разплете.“ Докато я наблюдаваше в гръб, се сети за други думи — те обаче бяха на Ървинг Бърлин:
Тя нажежи въздуха с едно поклащане на ханша.
Наслаждаваше се и на гледката, и на песента, която звучеше в главата му, когато тя се обърна, сякаш беше усетила какво прави. Не беше за вярване. Може би си беше прочистил гърлото.
Телефонът на бюрото на Ники иззвъня и когато тя вдигна, отсреща я очакваше Джес Риптън — много по-любезен и внимателен от онзи, с когото бе кръстосала меч на стадиона преди няколко часа.
— Обажда се Джес Риптън, как сте?
— Малко съм заета — каза тя. — Боря престъпността, нали знаете. И търся поредната възможност да си направя реклама.
— Това беше удар под кръста, за който се извинявам. Сериозно говоря. А и помислете — предвид професията ми, нима има шанс да възприема публичността като нещо лошо?
— Не, предполагам, че няма — отвърна тя и зачака. Той се беше обадил пръв и Ники беше любопитна защо. Мъжете като Джес Риптън нищо не правеха просто ей така.
— Исках да ви кажа, че говорих с Тоби за шофьора, който ви интересуваше.
Ники поклати глава, удивена от манталитета му. Докато работеше из по-заможните части на Горен Ийст Сайд през годините, често бе ставала свидетел на това — цели свити от лакеи и изолатори, които смятат, че като говорят от името на човека, когото иска да разпита, й спестяват нуждата сама да зададе въпросите си.
— Исках да ви съобщя, че Тоуб не си спомня да се е карал с някой шофьор и аз му вярвам.
— Брей — каза тя. — Какво повече ми е нужно тогава?
— Добре, добре, разбирам ви. Ще искате сама да разговаряте с него, наясно съм. Както ви казах днес, ще уредим кога да стане. В момента обаче се опитвам да не се държа като гадняр. Не ми е лесно, в случай, че не сте забелязали.
— Засега се справяте.
Тя импровизираше, стараейки се да не вдигне отново Стената.
— Опитвам се да ви осигуря каквото ви трябва и в същото време да позволя на моя човек да диша спокойно, за да се стегне за завръщането си на терена.
— Да, разбирам, но имате право, Джес — искам самата аз да говоря с него.
— Разбира се, и ако сте склонна да изчакате един-два дни, ще ви бъда много задължен.
— И какво ще спечеля от това? Корицата на списание „Тайм“, брой „Личност на годината“?
— Уреждал съм подобни услуги за по-малко достойни хора. — Той замлъкна и после продължи, звучейки почти като човешко същество: — Вижте, все за последните ви думи си мисля, откакто си тръгнахте от стадиона. Че трябва да си отварям очите за Тоби. — И тук опитът я беше научил да се възползва от мълчанието. Хийт го изчака и той продължи: — Не се тревожа за него. Като ми каже, че не е имал проблеми с шофьорите, дори не се замислям. Той умее да се разбира с обикновените хора. Шофьори, сервитьори, прислугата у дома — всички го обичат. Не се съмнявайте в него. Държи се добре с персонала, оставя големи бакшиши, прави им подаръци. Не бих описал Тоби Милз като човек, който създава неприятности.
— А разбитата врата на Касиди Таун как се вписва в този образ?
— Вижте, това го обсъдихме. Избухнал е, бил е в режим „лъв, който защитава малките си“. Всъщност точно за това се обаждам.
„Ето я“, помисли си Ники. Сметаната в центъра на бисквитката „Орео“, предложена от всеки, който се обаждаше с миротворческа мисия. Винаги ставаше така, без пропуск.
— Той искаше да ви питам докъде сте стигнали с преследвача.
Въпросът, както й прозрачният претекст за обаждането, я подразниха, но Ники всъщност разбираше Тоби Милз. Хлапето от Броукън Ероу, Оклахома, макар и милионер, беше баща, а някой тормозеше семейството му.