— Възложила съм случая на един колега, а по издирването работим с още две управления. Кажете на клиента си, че открием ли нещо, ще му съобщим.
— Благодаря ви — каза той и тъй като беше предал съобщението си, бързо приключи разговора.
Руук стоеше в стаята за наблюдения на Разпити-2 с две чаши в ръце. Едната димеше, а кондензиралата пара по ледената повърхност на другата се стичаше по пръстите му. Той надникна през едностранното стъкло към Роули и Очоа, които бяха присвоили малката маса и ровеха в някакви хартии. Остави студената чаша, за да отвори вратата, увери се, че е усмихнат и влезе при тях.
— Здрасти, Роуч.
Двамата следователи не вдигнаха очи от сметките за телефон, пръснати пред тях, нито отговориха нещо. Вместо това Роули каза на партньора си:
— Виж на кого вече му позволяват да се мотае из сградата без надзор.
Очоа хвърли поглед към посетителя.
— Даже нашийник няма, на какво прилича това?
— Е — каза Роули, — явно вече е изял достатъчно бой с вестник и не пикае по коридорите.
— Това беше забавно — изкиска се Очоа. — Бой с вестник. Хитро.
Роули вдигна очи от масата.
— Хитро ли?
— Стига, Рейлз, нали е журналист. Бой с вестник!
Руук се засмя, което прозвуча малко пресилено, защото си беше такова.
— Боже, това Разпити-2 ли е, или случайно съм се озовал насред епизод на „Женени с деца“?
Роуч отново заровиха носове в разпечатките.
— Какво искаш, Руук? — попита Очоа.
— Чух, че сте затънали в бумащина и реших да ви донеса нещо за освежаване. — Той постави по една чаша до всеки от тях. — За теб кафе със сметана и лешници, и подсладен чай за детектив Роули.
Той забеляза погледа на Роули към Очоа — беше леко презрителен, като отношението, което усещаше от тях от завръщането си насам. След като разсеяно му благодариха и продължиха да четат, той едва не си тръгна. Вместо това обаче реши да седне.
— Имате ли нужда от помощ? Мога да дежуря вместо един от вас.
Роули се засмя.
— Ей, журналистът каза, че щял да дежури, това също е хитро.
Очоа го изгледа безизразно.
— Не схващам.
— Остави, остави — Роули се обърна в стола си и се нацупи.
Очоа се наслади на момента и засърба кафето си, което все още беше твърдо горещо, за да го пие нормално. Остави чашата си и потърка очи с опакото на двете си ръце. Преглеждането на телефонни разпечатки беше типичната черна работа за един следовател. Естебан Падийя обаче имаше повече от един телефон и беше провел повече разговори, отколкото можеше да се очаква от един шофьор на камион. Затова тази задача, особено след като бяха прегледали всички поръчки от компанията за лимузини, им докарваше страхотно главоболие. Затова се бяха преместили в стаята за разпити — не просто защото беше просторна, а заради тишината. А сега им се беше натресъл Руук.
— Добре, хайде да ни кажеш какви са тия работи. Носиш ни кафе, поздравяваш ни, предлагаш да помогнеш…
— Добре — каза Руук и изчака Роули да му обърне внимание. — Аз просто… наречете го маслинова клонка. — Когато никой не му отговори, той продължи. — Вижте, и вие, и аз сме наясно, че между нас има някакво напрежение още от момента, в който ви видях в кухнята на Касиди Таун. Прав ли съм?
Очоа отново взе чашата си.
— Ей, нали си вършим работата? Стига да напредваме, аз нямам проблеми.
Той опита кафето и отпи голяма глътка.
— Стига, де. Нещо не е наред и аз искам да се разберем. Не съм чак толкова загубен, знам какво се е променило. Причината е в статията ми. Не ви приписах достатъчно заслуги, нали?
Те не отговориха и точно тогава той си даде сметка, че в момента се намира в стая за разпити с двама следователи и се опитва да ги накара да проговорят. Голяма ирония.
Руук реши да изиграе коза си.
— Няма да мръдна от тук, докато не ми кажете.
Те се спогледаха, но отново проговори Очоа.
— Добре, щом питаш — така е. Но въпросът не е в заслугите. Просто ние сме екип. Виждал си ни как работим. Не става въпрос да ни споменаваш повече или да ни изкараш герои, това не ни е нужно. Обаче защо не написа статията така, че да излезе, че работим всички заедно? Това е.
Руук кимна.
— Така си и мислех. Не беше умишлено, уверявам ви и ако можех да я напиша отново, бих променил това. Съжалявам, момчета.