Очоа го огледа.
— На мен повече не ми трябва. — Той му подаде ръка и след като се здрависаха, се обърна към партньора си.
— Рейлз?
Другият изглеждаше по-колеблив, но накрая каза „Бива“ и също разтърси ръката на писателя.
— Хубаво — каза Руук. — Офертата ми обаче си остава. Как мога да ви помогна?
Очоа му направи знак да придърпа стола си.
— В момента преглеждаме разпечатките на Падийя. Търсим обаждания, които не са до приятелите, семейството, шефа му и така нататък.
— Опитвате се да забележите разминавания.
— Да. Или повторения, които могат да ни насочат към нещо. — Очоа подаде една разпечатка на Руук и постави розовия лист с номерата на близките на Падийя на масата между тях. — Ако видиш номер, който не е на розовия лист, отбележи го с маркера, ясно?
— Ясно.
Руук започна да преглежда списъка, но усети, че Рейлз го наблюдава и вдигна глава.
— Трябва да ти го кажа, Руук. Има още нещо, което ме тормози и ако не ти кажа, няма да престане да ме яде.
Руук видя сериозното му изражение и остави листа.
— Разбира се, слушам те, не крий нищо. Какво искаш да ми кажеш?
Роули отвърна:
— Подсладен чай.
— Помогни ми малко — обърка се Руук. — Не го ли обичаш?
— Остави проклетия чай. Не харесвам този прякор. Подсладен чай. Ти си го използвал в статията и сега всички ми викат така.
Очоа каза:
— Не съм забелязал.
— Защо да забележиш, нали не си на мое място.
— Отново се извинявам — каза Руук. — Така по-добре ли е?
Роули повдигна рамене.
— Да. След като ти го казах, да.
— Кой те нарича така? — настоя партньорът му.
Роули се размърда неловко на мястото си.
— Много хора. Един писарушка, един от униформените. Все едно колко са, не ми харесва.
— Може ли да кажа нещо като твой приятел и партньор? Недей да се взимаш толкова на сериозно. — Секунда след като се върнаха към работата си, той натъртено добави: — Подсладен чай.
Продължиха в мълчание и две минути по-късно, изучавайки втората си разпечатка, Руук помоли Очоа за маркера.
— Намери ли нещо?
— Да. — Докато вземаше маркера, изражението му се смени. — Дявол да го вземе!
— Какво? — попитаха Роуч.
Руук подчерта телефонния номер и вдигна листа към тях.
— Това е номерът на Касиди Таун.
Половин час по-късно детектив Хийт се надвеси над редицата подчертани разпечатки, които Роуч бяха наредили върху бюрото й един до друг, в хронологическа последователност.
— Какво намерихте?
— Всъщност две неща — започна Роули. — Първо връзката, която търсехме между Падийя и Касиди Таун. Не е просто едно обаждане, а редовни разговори с нея.
Очоа посочи към множеството подчертани полета на първите страници от лявата страна на бюрото.
— Ето ги първите обаждания, през зимата и в началото на пролетта, веднъж или два пъти седмично. Отговарят на датите, когато той е карал лимузината. Това сочи, че сигурно е бил един от информаторите й.
— Знаете ли какво си мисля? — каза Руук. — Обзалагам се, че ако засечете датите и проверите кого е карал Падийя същата вечер, ще намерите нещо за него в колонката й от следващата сутрин. Стига информацията му да е била достойна за новините.
— За новините? — повтори Хийт.
— Добре де, за клюкарските хроники.
Тя кимна.
— Така или иначе, съгласна съм с теб. Какво друго намерихте?
— Става още по-интересно — продължи Роули. — Тук обажданията секват. — Той посочи разпечатката за май. — Познай кога.
— Когато Падийя е бил уволнен от компанията — каза тя.
— Именно. Цяла поредица обаждания непосредствено след това — ще трябва да налучкваме за какво е ставало дума, — а после нищо в продължение на почти месец.
— След което започват отново, ето — Очоа застана от дясната страна на Ники и й посочи новите обаждания с жълтата капачка на маркера. — Обаждания, много обаждания, най-неочаквано, в средата на юни. Преди четири месеца.
— Знаем ли дали тогава е карал лимузина в друга компания? — попита Хийт.
— Това го проверихме — каза Роули. — Започнал е да кара камион за доставки в края на май, малко след уволнението. Съмнявам се, че още й е снасял клюки.
— Поне не е било нищо ново — Руук се наведе над Ники и посочи с пръст промеждутъка между обажданията. — Допускам, че в този период г-н Падийя не е доносничел всекидневно на г-жа Таун. Когато е започнал отново да й звъни през юни, е ставало дума за книгата, която е пишела. Зависи доколко е била напреднала с ръкописа, но като писател смятам, че времето съвпада.