Роули сви рамене.
— Ето го. Съборено е, но си е там.
— Празно е — каза Очоа.
— Да. След погрома в стаята човек може да си помисли, че боклукът се е пръснал наоколо. — Ники приклекна до него, а те я последваха. — Около кошчето обаче няма никакви кламери, изрезки, кърпички или смачкани листове.
— Може да го е изхвърлила — каза Очоа.
— Може. Но виж там.
Тя наклони глава към гардероба, който журналистката използваше за шкаф с канцеларски материали. И той беше изпразнен, а сред пръснатото по пода съдържание имаше и…
— Кутия от торби за боклук. Марка „Симпъл Хюман“, специално за това кошче.
— А в него няма торба — обобщи Роули. — Както и на пода. Самотен чорап.
— Точно така — каза Хийт. — Докато влизахме, в малкия двор видях дървена кофа за боклук.
— Отиваме — каза Роули и двамата с Очоа тръгнаха към главния коридор. Докато излизаха, на вратата изникна патоанатом Лорън Пари. Мястото между преобърнатите мебели беше ограничено и двамата с Очоа изпълниха един импровизиран танц, за да се разминат. Бързият поглед на Ники долови, че Очоа спира, за да огледа Лорън, докато излизаше и си отбеляза да предупреди приятелката си за наскоро изоставените мъже.
Детектив Очоа все още се възстановяваше след раздяла със съпругата си. Той кри това от отряда в продължение на около месец, но този род тайни не оцеляват в такова сплотено семейство. Дори ръбовете по дрехите му го издадоха, когато започна да се появява на работа с ризи с гънки по торса, които ясно издаваха, че току-що ги е прибрал от химическо чистене, прибрани в кутии. Докато миналата седмица пиеха бира след работа, Ники и Очоа останаха последни и тя използва възможността да го попита как е. Той се навъси и каза:
— Какво да ти кажа. Това е дълъг процес.
Тя нямаше нищо против да не разпитва повече, но Очоа допи бирата си и се усмихна с половин уста.
— Знаеш ли, беше като в ония реклами за коли. Имам предвид връзката ни. Онази вечер гледах една по телевизията в новия ми апартамент. „Нула процента лихва през първите две години.“ Тогава си казах „Аха, точно така беше и при нас“.
После се стресна, че се е разкрил така, остави пари под празната си халба и си тръгна. Не повдигна повече темата, Ники също.
— Извинявай, че не дойдох по-рано, Ники — каза Лорън Пери и сложи на пода пластмасовите си контейнери. — Обработвам катастрофа с двама убити на „Рузвелт“ от четири… — Гласът на патоанатома заглъхна, щом забеляза Руук, опрял рамо на вратата, която водеше към кухнята. Той извади ръка от джоба си и й помаха. Тя му кимна и се усмихна, обърна се към Ники и довърши изречението. — От четири сутринта.
Обърнала гръб на Руук, тя бързо направи физиономия, която питаше „Какво, по дяволите…?“ Ники сниши глас и измърмори:
— Ще ти кажа по-късно.
После усили звука и продължи:
— Руук е открил жертвата.
— Разбирам.
Докато приятелката й се подготвяше да прегледа тялото, Хийт й предаде подробностите, които писателят й беше съобщил, когато го разпита в кухнята.
— Освен това, когато се освободиш за секунда, ела да погледнеш кръвта ей там.
Пари проследи жеста на Ники до вратата, през която бе влязла току–що. На викторианския тапет до касата имаше тъмно петно.
— Изглежда сякаш се е опитала да избяга, преди да падне в стола.
— Възможно е. Ще взема проба, може от Съдебна медицина да изрежат едно парченце, за да го изследваме, така е за предпочитане.
Очоа се върна да докладва, че и двете кофи за боклук на двора са празни.
— Когато боклукчиите стачкуват? — каза Ники. — Намери домоуправителя и го питай той ли го е изхвърлил. И дали тя е използвала специална услуга, в което се съмнявам. Въпреки това провери и ако е така, намери камиона, преди да го пратят в Роуд Айлънд или където отива в последно време.
— О, подготви се за снимка — обади се Очоа от вратата. — Новинарските камиони и фотографите вече се редят на опашка отпред. Роули и униформените се опитват да ги преместят малко по-назад. Новината вече плъзна — динг-донг, вещицата е мъртва!
Лорън Пари се надигна от трупа на Касиди Таун и записа нещо в картона си.
— Температурата на тялото сочи, че часът на смъртта е настъпил между полунощ и 3 сутринта. Ще бъда по-точна, когато направя останалите изследвания.
— Благодаря — каза Ники. — А причината?
— Ами, това е предварителна хипотеза, както винаги, но мисля, че е очевидно. — Тя внимателно премести стола и тялото отиде напред, разкривайки раната. — Авторката на книжарската колона е била прободена в гърба.