Ники прегледа жълтата линия, която също изобразяваше своеобразна последователност на събитията, и се обърна към Роуч и Руук.
— Чудесно сте се справили. Това е сериозен пробив. Не само открихме връзката между Падийя и Таун, но ако Руук е прав за обажданията, можем да предположим защо той е бил убит. Ако са убили нея заради онова, което е пишела, той е бил убит, защото й е бил доносник.
— Като Дерек Сноу ли? — попита Руук.
— За пръв път теорията ви не е съвсем шантава, г-н Руук. Засега обаче все още е само теория, докато успеем да установим сходна връзка. Роуч, още утре се заемете с разпечатките от телефона на нашия портиер.
Щом Роуч излязоха от общия офис, тя чу тихия глас на Роули:
— Нямам търпение да поспя, но щом затворя очи, виждам само телефонни разпечатки.
— И аз, Подсладен чай — отвърна Очоа.
Ники тъкмо обличаше кафявото си кожено яке, когато Руук пристъпи към закачалката и затвори чантата си.
— Сдобрихте ли се вече? — попита тя.
— От къде разбра? Да не би лицата ни да греят като след секс за сдобряване?
— Повдигна ми се — каза тя. — Всъщност ви гледах в Разпити-2.
— Разговорът беше личен.
— Интересно, и престъпниците мислят така, докато седят там. Всички забравят за огледалото. — Тя метна чантата си на рамо и направи ритуалната проверка на отделението за резервното оръжие. — Добре постъпи, като им протегна ръка.
— Благодаря. Слушай, точно си мислех… Ще се радвам, ако наваксаме пропусната вечеря снощи.
— О… извинявай, но тази вечер не мога, имам планове. Петър се обади.
Стомахът му се стрелна към петите с бързия асансьор, но той продължи да се усмихва и небрежно попита:
— Така ли? Тогава да пийнем по нещо после.
— Работата е там, че не знам кога ще е „после“. Ще се видим през почивката им за вечеря. Кой знае, може да остана за снимките на предаването. Никога не съм гледала как става. — Тя погледна часовника си. — Тръгвам, иначе ще закъснея. Ще се видим утре сутринта.
Тя се увери, че наоколо няма никой и го целуна по бузата. Руук посегна към нея, но размисли — все пак се намираха в полицейско управление. Въпреки това, докато я наблюдаваше на излизане, му се прищя да я беше прегърнал. Какъвто си беше неустоим, тя като нищо щеше да отложи срещата си.
Роуч се появиха рано на следващата сутрин и откриха Джеймисън Руук, залегнал над бюрото, което си беше избрал.
— Чудех се кой е запалил лампите — каза Роули. — Руук, снощи прибира ли се изобщо?
— Да, но реших да дойда рано, за да започна деня с отскок.
— Ако ми позволиш — каза Очоа, — изглеждаш ми доста раздърпан. Сякаш си скачал с парашут без очила.
— Благодаря. — Руук нямаше огледало, в което да се погледне, но можеше да си представи на какво прилича. — Ами, основно с текст се занимавам, нали знаете. Щом си тръгна от тук, сядам пред клавиатурата.
— Да, обзалагам се, че не ти е лесно — Очоа му кимна приятелски и двамата пресякоха общия офис, за да включат компютрите си. Коментарът на Очоа беше пълен с разбиране, но Руук се почувства виновен. Първо, защото бе имал наглостта да обясни на следовател от нюйоркската полиция колко труден бе животът на един писател в удобния му апартамент в Трибека и второ, защото изобщо не беше писал. През последните два дни беше насъбрал куп бележки по статията за Касиди Таун, само че така и не ги напечата. Причината беше Ники. Той не можеше да престане да мисли за вечерята й с любовника от колежа. Знаеше, че е странно да откача така. Възхищаваше й се именно заради независимостта и самодостатъчността й, но не му харесваше, че е толкова независима от него. При това със старо гадже. Около 11 вечерта все още не успяваше да се съсредоточи върху работата си или дори върху новините и се запита дали преследвачите не започват именно така. После си помисли, че може би трябва да разследва именно тях в следващата си статия. Тогава обаче се зачуди… ако придружаваш навсякъде един преследвач, преследваш ли го?
Нещата станаха откровено странни и Руук се обади на един сценарист комик, който работеше във вечерно шоу в Ел Ей от години и който, както можеше да се предположи, знаеше всичко за Петър Матич.