— Страхотно име, нали, Руук? Звучи като нещо, което специалист по еврейски обрязвания би продавал по телевизията в късните часове.
Обадиш ли се на човек, който пише комедии, това получаваш. Остатъкът от разговора обаче не му се стори забавен. Сценаристите комици от вечерните предавания бяха ограничен кръг от враждуващи приятели и познатият му от Ел Ей се сети, че един от сценаристите на „По-късно“ преди няколко години бил осъден на общественополезен труд.
— Чакай малко — каза Руук, — за какво е бил осъден?
— Идея нямам. Може да е написал шега за Моника Люински след 2005-а година, от къде да знам?
Докато изпълнявал присъдата си в зоологическата градина в Бронкс — за шофиране в пияно състояние, спомни си приятелят на Руук, — се запознал с един младеж от Хърватия, режисьор на филми за природата, който почиствал клетките и изнасял органичните отпадъци. Руук попита дали и Петър е бил осъден за шофиране в пияно състояние.
— Не, ето го поетичния момент. Режисьор на филми за природата, осъден за какво? — Приятелят му замълча за по-драматично. — За контрабанда на застрашени видове от Тайланд! Шест от осемнадесетте месеца излежал, после го пуснали за добро поведение и го пратили на общественополезен труд. В зоологическата градина!
— Стана още по-поетично — отбеляза Руук.
Двамата си допаднали и след като наказанието им в зоологическата градина изтекло, сценаристът уредил на Петър работа в „По-късно“ като асистент по продукцията.
— Не е бог знае какъв напредък в сравнение с това да ринеш лайна в клетката на слоновете — отбеляза гласът от Ел Ей, — но е прилично начало, той се справил добре и доста бързо напреднал до сегашната си позиция. Моят приятел казва, че щом Петър си науми нещо, никой не може да го спре.
Тази мисъл не позволи на Руук да мигне. Тревожеше го прословутата упоритост на Петър Матич, а и не можеше да реши дали да каже на Ники, че е бил арестуван за контрабанда. Ако й кажеше, нещата можеше да се влошат, и то експоненциално. Той си състави списък с възможните последствия.
Можеше да навреди на добрите й отношения с един стар приятел, за което щеше да се чувства виновен. Донякъде. Можеше неволно да усили интереса й към Петър — Ники си беше палавница и може би щеше да се запали още повече по „лошото момче“. А и как би изглеждал, ако тя си дадеше сметка, че проверява старите й гаджета? Тя сигурно щеше да реши, че е… ами, неуверен. И че се чувства застрашен. Затова когато на другата сутрин я видя да влиза от другия край на общия офис, Руук знаеше точно как да постъпи. Направи се на зает и се престори, че нищо не знае.
— Я се виж, с такъв блеснал поглед и толкова… — Тя го огледа. — Брадясал.
— Тази сутрин не се обръснах. Спести ми време след дългата нощ. Работих. — Той я изчака да си закачи якето и добави: — Ами ти?
— Всъщност се чувствам доста добре, благодаря. Роуч, взехте ли разпечатките от телефона на Дерек Сноу?
— Поръчахме да ни ги изпратят — отвърна Роули. — Трябва да дойдат всеки момент.
— Обадете им се пак. И ме дръжте в течение. — Тя остави чантата си в чекмеджето на бюрото. — Руук, защо се въртиш около мен?
— А? О, ами, чудех се…
Изречението увисна помежду им. Онова, което искаше да попита, беше как е прекарала вечерта. Какво е правила, къде е ходила, кога се е прибрала. Какво е правила. Толкова много въпроси. Той обаче зададе само един.
— С какво мога да бъда полезен тази сутрин?
Преди Ники да успее да отговори, телефонът на бюрото й иззвъня.
— Отдел „Убийства“, тук детектив Хийт.
Преди гласа отсреща Ники чу звук, който не можеше да се сбърка — пронизителното стържене от колелата при внезапното спиране на метро.
— Чувате ли ме?
Тя разпозна гласа на Мичъл Пъркинс, но редакторът на Касиди Таун не звучеше спокойно-надменен както в кабинета си преди два дни. Беше развълнуван и притеснен.
— Този проклет телефон… Ало?
— Тук съм, г-н Пъркинс, случило ли се е нещо?
— Жена ми. Пътувам за работа, жена ми току-що се обади и каза, че някой се е опитал да влезе у нас.
— Какъв е адресът?
Тя щракна с пръсти, за да привлече вниманието на Роуч. Роули вдигна слушалката, записа адреса на Ривърсайд Драйв и се обади на диспечера, докато Хийт остана на телефона с Пъркинс.
— Веднага ще изпратим кола.
Тя слушаше задъханото му дишане и когато фоновият шум се промени, разбра, че е излязъл на улицата.