— Почти стигнах. Побързайте, за бога, побързайте…
Не е лесно да бързаш в Манхатън, дори с полицейски светлини и сирена, но в този час трафикът се движеше към центъра и детектив Хийт успя да стигне до 96-а улица сравнително бързо. По радиостанцията чу, че трима униформени полицаи вече са на адреса, така че спря сирената и леко забави ход, след като пресече Уест Енд. Погледна нагоре по улицата и обърна глава към седналия до нея Руук.
— Какво е това?
Пред тях, по средата на улицата, двама души бяха коленичили пред една кола до входа на гараж. Трети човек, служител от паркинга, ако се съдеше по униформата му, видя буркана на покрива и размаха ръце, за да я спре. Ники се свърза с парамедиците още преди да види проснатото на паважа тяло.
— Пъркинс? — каза Руук.
— Така ми се струва.
Хийт паркира така, че да препречи пътя на насрещния трафик към местопрестъплението и остави буркана включен. Щом слезе от колата, един от униформените полицаи веднага дойде и тя им нареди да се разделят — един щеше да пренасочва движението, а другият — да задържи свидетелите на престъплението. Хийт забърза към жертвата, която лежеше по лице на алеята пред колата, която го бе ударила. Беше Мичъл Пъркинс.
Тя бързо го прегледа — имаше пулс и дишаше, макар и едва-едва.
— Г-н Пъркинс, чувате ли ме?
Ники доближи ухо към лицето му, обърнато на една страна върху цимента, но той не отговори, нито дори със стон. Докато воят на приближаващата линейка се усилваше, тя каза:
— Аз съм, детектив Хийт, линейката ще дойде всеки момент. Ще се погрижим за вас. — В случай, че Пъркинс е в съзнание, тя добави: — Жена ви е добре, колегите са при нея, така че не се тревожете.
Докато лекарите се занимаваха с него, Хийт сглоби подробностите за случилото се с помощта на тримата свидетели. Единият от тях беше домакиня, която се беше появила след инцидента и не можа да й даде полезна информация. Шофьорът на аудито обаче каза, че тъкмо изкарвал колата от гаража, за да тръгне към Бостън, когато ударил Пъркинс. Ники реши, че редакторът толкова е бързал, притеснен за жена си, че не е внимавал, но реши да се довери на обучението си, да не си прави изводи, преди да е чула всички подробности и да не подвежда свидетелите с въпросите си, а да ги остави сами да говорят.
Така и направи, и онова, което й разказаха, си струваше. Служителят от паркинга каза, че когато видял Пъркинс, той не тичал по тротоара, а се боричкал с крадец, който се опитвал да му вземе куфарчето. Служителят влязъл да се обади на 911 и точно тогава аудито се изкачило по рампата от подземния гараж. Шофьорът каза, че изкарал колата точно когато крадецът изтръгнал куфарчето. Пъркинс го дърпал толкова силно, че когато го изпуснал, изхвърчал към капака. Шофьорът ударил спирачките, но нямало как да предотврати удара.
Роуч пристигнаха и Хийт им възложи да разделят свидетелите и да им вземат подробни показания и по-точни описания на крадеца. Както често се случва при внезапни нападения, свидетелите се разсейваха от скоростта, с която се развиваха събитията и пропускаха основни детайли от описанието на извършителя.
— Вече казах на униформените да пуснат заповед за издирване на среден на ръст бял мъж с тъмни очила, тъмносин или черен суичър с качулка и дънки, но това е твърде общо. Вижте какво още можете да измъкнете и се опитайте да ги убедите да дойдат в управлението, за да погледнат някои снимки. Искам да се уверя, че тексасецът и някои от другите ни играчи също са в купчината. Като стана дума за това, повикайте и художник за скицата.
Тя потърси Руук и го видя да клечи до канала, над разпиляното съдържание на куфарчето на редактора.
— Не, нищо не съм пипал — каза той, щом видя, че тя си слага ръкавици. — Непоправим съм, но мога да бъда трениран. Той как е?
Ники се обърна към медиците, които качваха Пъркинс в линейката.
— Още е в безсъзнание, което не е най-добрият вариант, но той диша и пулсът му се подобри, така че ще видим. — Тя приклекна до него. — Намери ли нещо полезно?
— Само едно потрошено, почти празно куфарче.
Старомодното твърдо куфарче зееше отворено, а по дъното му се търкаляха визитки, щипки за хартия и малки листчета. На 30 см от него, до една вафла с лешници, лежеше очукан дигитален диктофон.
— Трябва обаче да отбележа, че е имал възхитителен вкус — добави Руук, посочвайки писалката „Мон Блан“, лимитирана серия, с тухленооранжев корпус и черна капачка, която се гушеше на ръба между канала и тротоара. — Тези хубавици струват по 3000 парчето. Очевидно не става дума за обир.