Ники искаше да се съгласи с него, но устоя на изкушението да се спре на конкретен извод на този етап. Не това е начинът да разрешиш един случай.
— Може крадецът да не е бил писател и колекционер на писалки.
Точно тогава Руук я стресна, като я хвана за китката.
— Ела с мен, бързо.
Тя почти се поколеба, но го последва, а той я поведе през улицата, без да изпуска лакътя й. Ники обаче успя да попита:
— Руук, какво правиш?
— Бързо, преди да отлети — отвърна той и й посочи лист бяла хартия, който пърхаше надолу по 96-а улица към парка на „Ривърсайд“. Ники посегна към него, но вятърът го подхвана и тя трябваше да се затича, за да го изпревари. Щом се приземи на паважа пред краката й, тя скочи и го затисна с отворена длан.
— Хванах те.
— Браво. И аз можех да го хвана, но ти носиш ръкавици — каза Руук. — И знаеш разни хватки.
Със свободната си ръка Хийт внимателно хвана листа в ъгълчето и го обърна, за да го прочете. Раздразнен от безизразното й изражение, Руук стана нетърпелив.
— Е? — подкани я той. — Какво пише?
Ники не отговори. Вместо това обърна страницата, за да я прочете и той.
Истината за смъртта на Рийд Уейкфийлд
Четиринадесет
Мичъл Пъркинс, главен редактор, отдел „Нехудожествена литература“, „Епиметей“, отвори очи в стаята си на четвъртия етаж на болница „Сейнт Люкс-Рузвелт“ и видя, че от двете страни на леглото му седят Ники Хийт и Джеймисън Руук. Следователката се изправи и застана до него.
— Как се чувствате, г-н Пъркинс, искате ли да повикам сестрата?
Той затвори очи за миг и поклати глава.
— Жаден съм.
Ники взе късче лед от чашата на количката му, подаде му го с лъжичката и го наблюдава, докато му се наслаждаваше.
— Благодаря ви… че помогнахте на жена ми. Преди да заспя, тя каза, че сте изпратили полицаи за нула време.
— Всичко е наред, г-н Пъркинс, дори в момента да не се чувствате много добре. — Тя му подаде още една лъжичка лед, без да я е помолил. — Видяхте ли кой ви причини това?
Той поклати глава и изкриви лице от болка.
— Който и да е бил, нападна ме в гръб. Кварталът обикновено не е опасен.
— Все още проучваме, но аз не смятам, че става дума за обир — Ники остави чашата на количката. — Възможно е това да е човекът, който се е опитал да проникне в апартамента ви. — Пъркинс кимна, сякаш и той бе обмислял същата възможност. — Не можем да бъдем абсолютно сигурни, защото съпругата ви не е видяла крадеца. Каза, че някой се е опитал да отвори прозореца, алармата се е включила и онзи е избягал.
— Бих се обзаложил — обади се Руук, — че е тръгнал по 96-а улица.
— Голям късметлия съм — добави Пъркинс, а Хийт скептично вдигна вежда.
— Нападателят е бил късметлия. Другият важен фактор е, че портфейлът и часовникът ви още са у вас.
— Взе ми куфарчето.
— Защото вероятно е искал точно него. — Ники повдигна чашата с леда, той поклати отрицателно глава и присви очи.
— Някой много държи да докопа ръкописа на Касиди Таун, г-н Пъркинс. — Засега Хийт не успяваше да убеди никой съдия да издаде заповед за претърсване в издателството и не й беше лесно да сподави раздразнението в гласа си. — Онзи, за който казахте, че не бил у вас.
— Не съм казвал, че не е у мен.
Зад нея Руук изсумтя — явно си мислеше същото, което и тя. Пъркинс очевидно се чувстваше по-добре, защото отново увърташе. Независимо дали носеше костюм или болнична пижама, той не можеше да не шикалкави.
— Добре, не казахте, че не е у вас, само се престорихте. Хрумвало ли ви е, че сега не е моментът да се хващате за думата?
Редакторът не отговори и отпусна глава на колосаната възглавница.
— Знаем какво сте носили в куфарчето си, открихме заглавната страница. Останалото вече не е там. — Тя изчака думите й да окажат влияние и реши да действа. — Виновникът още е на свобода. За момента разполагаме само с безполезни описания, така че ни е нужно нещо, което да ни подскаже какъв е мотивът му.
Не й беше приятно да тормози мъж с мозъчно сътресение, счупен крак и три спукани ребра, но това не значеше, че не би го направила. Ники реши да изиграе най-силната си карта — тази на страха.