— Искате ли да ни помогнете, или ще рискувате онзи човек да опита отново, когато вас ви няма и жена ви може да не извади такъв късмет?
Той не мисли дълго.
— Ще се обадя в офиса и ще им наредя веднага да ви изпратят копие от ръкописа.
— Ние ще пратим човек, ако нямате нищо против.
— Както желаете. Знаете ли, носех го със себе си, защото бях на косъм да ви го предам. На косъм. — За миг редакторът свъси чело. — Можехме да си спестим всичко това, ако бях… — Той не довърши признанието си и се размърда неловко, опитвайки се да се надигне, за да бъде с лице към нея. — Моля ви да ми повярвате. Разбирам, ако ви е трудно предвид… разговорите ни до момента, но ви казвам самата истина.
— Продължавайте.
— Последната глава не е у мен. Материалите, които получих от нея, бяха непълни и разглеждат единствено живота на Рийд Уейкфийлд и няколкото месеца преди да загине. Касиди не ми прати последната глава, каза, че именно тя разкрива кои са хората, отговорни за смъртта му.
— Чакайте малко — намеси се Руук. — Смъртта му беше обяснена със случайна свръхдоза. Мислех, че е умрял сам.
Пъркинс поклати глава.
— Не и според Касиди Таун.
Това, разбира се, директно противоречеше на официалните заключения на съдебния лекар, както и с информацията, събрана от Ники при проверките на казаното от персонала в „Драгънфлай“, включително двамата управители, Дерек Сноу и икономката, открила тялото. Всички знаци сочеха към прекалено голяма доза лекарства, взета без умисъл, след която Уейкфийлд е умрял тихичко в съня си, без никакви посетители в нощта преди или сутринта след смъртта му.
— Г-н Пъркинс, Касиди Таун уточни ли какво има предвид под „хората, отговорни за смъртта му“? — попита Хийт.
— Не.
— Защото ако е истина, тази фраза може да означава много неща. Например онзи, който му е продал лекарствата или е написал рецептата.
— Или — допълни Руук, — че Уейкфийлд не е бил сам и купонът в стаята му е излязъл от контрол. Което би означавало, че никой не се е обадил в полицията или на бърза помощ и вместо това са го оставили и са си тръгнали. Има защо да се опитват да покрият такова нещо.
— Дерек Сноу е работел там — каза Хийт. — Дали е участвал в заговора, или просто се е оказал неволен свидетел?
— Може да е бил на партито — предположи Руук.
— За съжаление може никога да не узнаем — каза редакторът. — Тя така и не предаде последната глава.
— Възможно ли е причината за това да е, че не е знаела всичко? — попита следователката.
— Не — отвърна Руук. — Познавах Касиди Таун. Знаела е точно с какво разполага и го е използвала за откуп.
— Точно така — съгласи се Пъркинс. — Беше натъпкала най-важното в една сензационна глава, за която твърдеше, че щяла да разкрие всичко. Когато ми изпрати недовършения ръкопис, каза, че иска да предоговори условията на договора. Няма да повярвате каква сума поиска, опитваше се да ни види сметката.
— Каква ирония — каза Руук и когато Ники му хвърли укоризнен поглед, повдигна рамене и каза: — Стига де, нали всички сме приятели.
След няколко минути в общия офис Ники раздели Роуч. Тъй като Естебан Падийя и Касиди Таун бяха убити от един и същи човек, тя възложи на Очоа да провери дали вечерта преди смъртта си или предишната нощ Рийд Уейкфийлд не е наел лимузина от компанията, за която е работил Падийя. На Роули поръча да потърси запис на нападението над Мичъл Пъркинс, направен от някоя от камерите за наблюдение. Щом приключи телефонния си разговор, Руук се присъедини към тях в средата на стаята.
— Точно говорих с асистентката на Пъркинс. Ще ни изпратят пдф-файл с копие от ръкописа й. Би трябвало да пристигне преди разпечатката, така че можем да започнем веднага.
Вниманието на Ники се насочи към бялата дъска и имената, които бе написала на нея с прегледни печатни букви.
— Ако Пъркинс е прав и последната глава все още е в неизвестност, значи някой ще продължи да я търси. — Тя се обърна към тях, за да разчетат опасенията по лицето й. — И няма да се спре пред нищо, докато не я открие.
— Читанката извади късмет, добре ли е? — попита Роули.
— Боли го, но ще оживее — отвърна Хийт. — Мисля, че болките му се дължат до голяма степен на това, че ако ни беше дал ръкописа, щяхме да избегнем всичко това.