Тя се отправи към Руук, седнал на бюрото си от другата страна на общия офис, за да се осведоми за ръкописа на Касиди Таун. Още преди той да заговори, тя усети нещо странно. Ники реши, че става дума за нещо маловажно, например ученическата му ревност след срещата й с Петър.
— Какво става, намери ли нещо полезно?
— Вече изчетох една четвърт от ръкописа — отвърна той. — Всичко е точно така, както каза Пъркинс. Животът на Рийд Уейкфийлд. Тя подготвя сцената, но все още няма никакви бомби. А стилът й определено има нужда от редактор.
На лицето му отново изникна онова странно изражение.
— Какво?
— На бюрото ти има допълнителна разпечатка. Всъщност, в бюрото ти. Пъхнах я в чекмеджето.
— Руук, или ми кажи какво те тормози, или ще те вкарам в Клетката. Вярно, тук нямаме, но ще организирам нещо специално за теб.
Той се замисли за момент, после отвори чантата си и извади един вестник — следобедното издание на „Леджър“, отворено на страницата със светската хроника и по-специално колонката на Касиди Таун. Стойността й бе нараснала неимоверно след убийството й, така че редакторите бяха решили да я запазят, макар и с гостуващи автори, докато се спрат на постоянен заместник. Днес рубриката се водеше анонимно от някой, използващ псевдонима „Жилото“ и щом видя заглавието, Ники се изчерви.
Красавицата ченге Ники Хийт и нейното гадже драскач Джеймисън Руук разследват нов случай — убийството на основателката на тази рубрика, Касиди Таун. Вкусът на славата очевидно е допаднал на Хийт — напоследък тя бръмчи из най-интересните места, край най-интересните хора, по-специално певицата Солей Грей, която се опитва да изравни със земята. Детектив Секси следва бившия вокал на «Шейдс» навсякъде, включително из репетиционните, и дори провалила изпълнението на г-ца Грей в «По-късно», като й показала снимки от аутопсията на човек, наръган с нож! Солей не е репетирала за «Суийни Тод», така че остава само да се запитаме — защо? Да не би следователката да се готви за следващия си портрет в едър план, г-н Демил?“
Ники вдигна очи от вестника и Руук каза:
— Ники, толкова съжалявам.
Главата й се завъртя, когато си представи как цели камиони разтоварват вестника до бордюра, зареждайки павилиони по цялата страна, как броевете се сипят по изтривалките пред апартаментите или в пощенските кутии… как от Централното управление се обаждат на капитан Монтроус. Освен това си припомни срещата със Солей Грей преди няколко часа и прощалните думи на Хелън Миксит, че пиар машината може да се обърне срещу нея. Ники беше сигурна, че за този удар е отговорна Булдога.
— Добре ли си? — попита Руук, а в гласа му се долавяше дълбокото разбиране, което изпитваше към чувствата й — стихия от гняв и съжаление, в която се гърчеха смачкани страници от „Фърст Прес“ и „Ню Йорк Леджър“.
Тя му върна вестника и каза:
— Искам си обратно петнадесетте минути слава.
Джеймисън Руук си повика такси и потегли към къщи. Ники го беше помолила тази вечер да я остави на спокойствие и той уважи желанието й, без да задава въпроси и само за миг се поддаде на параноични опасения, че тя може да има среща с Петър. След като съобщи на Монтроус за статията в „Леджър“, всеки от тях взе по едно копие от ръкописа на Касиди Таун, за да го прочетат до сутринта и Руук обеща, че ще й се обади само ако изникне нещо, свързано със случая.
— Прати ми имейл — каза тя и той почувства нуждата й да намери оазис от самота в живота си. Търсенето сигурно щеше да започне в лавандулова пяна в онази нейна чугунена вана с извитите крачета.
След като таксито го остави в Трибека, той мина през купчините боклук и се приближи до входната врата, стиснал със зъби торбичка китайска храна, докато търсеше ключовете си. Стори му се, че чува стъпки до стълбите. По улицата не минаваха коли, а стоповете на таксито му тъкмо изчезваха зад ъгъла. Руук си спомни за ръкописа в чантата си и докато премисляше дали да побегне, или да се бори, нещо в сенките до най-долното стъпало се раздвижи. Той се извърна, вдигнал юмруци, а пред него изникна дъщерята на Касиди Таун.
— Изплаших ли те? — попита Холи Фландърс.
— М-не — Той извади торбата от устата си и повтори: — Не.
— Чакам от два часа.
Той се огледа — инстинктът му подсказваше, че трябва да бъде внимателен и да се увери, че няма да бъде изненадан от някой неин придружител.