Докато излизаше, тя се вдигна на пръсти, за да целуне Руук и се прицели в устните му, но той се извърна и подложи бузата си.
— Това заради работата ми ли е? — попита тя. — Защото понякога се продавам?
— Това е, защото съм с някого — обясни той и се усмихна. — Е, работя по въпроса.
Тя му даде номера си в случай, че поиска да поговорят за статията и си тръгна. Руук се върна в кухнята да измие чиниите и когато вдигна нейната, откри отдолу цветна снимка, която изглеждаше така, сякаш дълго време е била сгъната. Снимка на Касиди Таун и дъщеря й в кафенето. Касиди се усмихваше, Холи търпеше. А Руук не можеше да откъсне очи от чашата вода с лед.
На следващата сутрин Хийт и Руук седнаха на бюрото й, за да сравнят бележките си за ръкописа на Касиди Таун. Първо обаче той я попита дали е имало някакви последствия от написаното в клюкарската колонка в „Леджър“, а тя отговори:
— Още не, но денят тепърва започва.
— Нали знаеш, че това е работа на Булдога? — попита той.
— Съмнявам се, че го е писала тя, но съм сигурна, че е използвала връзките си, за да ми изпрати послание.
Той й разказа за посещението на Холи Фландърс и Ники каза:
— Това е много мило, Руук. Донякъде подсилва вярата ми в човешкия род.
— Радвам се, защото за малко да не ти кажа.
— Защо?
— Ами, чудех се как ще го приемеш. Млада жена идва в дома ми вечерта, след като съм ти казал, че се прибирам да чета.
— Колко мило, че си решил, че бих обърнала внимание.
Ники се обърна и го остави да обмисля чутото, докато подреждаше своето копие от ръкописа.
Хийт беше използвала маркери, а Руук — цветни листчета, но и двамата бяха отбелязали само няколко абзаца, които имаха нещо общо със случая. Нито един от тях не сочеше към пряк заподозрян в убийството на кралицата на клюките, и още по важно — към нещо нередно, свързано със смъртта на Рийд Уейкфийлд. Касиди Таун бе разчитала само на изкусни намеци и лукави въпроси, които да разпалят интереса на читателя и да го подготвят за бомбата, която смяташе да хвърли накрая.
Абзаците, които бяха отбелязали, бяха едни и същи и съдържаха името на Солей Грей, както и откъси от пиянската им наркоманска свалка. Разказите на хората, работили с Рийд Уейкфийлд след скъсването им, обрисуваха мрачна личност, напълно потънала в образа на копелето на Бен Франклин. Според много от тях страстното му желание да се скрие от собствения си живот, превъплътявайки се в героя си може би щеше да му спечели Оскар, пък дори и посмъртно.
По-голямата част от книгата съдържаше информация за Уейкфийлд, с която хората вече бяха наясно, макар че никой друг освен Касиди не би могъл да се добере до интимните подробности. Тя не беше спестила нито един компрометиращ факт — една от особено неприятните, макар и маловажни случки идваше от друг актьор, който се снимал с него в три филма. Бившият колега, вече и бивш приятел, твърдеше, че след като Рийд си наумил, че той е убедил режисьора на „Пясъчни девици“ (филм, пълен с мечове, сандали и специални ефекти) да редактира бойната им сцена така, че неговите снимки в едър план да са повече от тези на Уейкфийлд, той не само го отписал като приятел, но и му отмъстил, като изпратил на работното място на съпругата му снимки, на които актьорът бъркал под полата на една от красивите статистки на партито по случай края на снимките. На гърба на една от фотографиите пишело „Не се тревожете — не е въпрос на любов, а на място.“
И Хийт, и Руук си бяха записали да обсъдят този случай и бяха съгласни, че макар обиденият колега накрая да се е развел, това не е мотив за убийството на Касиди Таун, тъй като тя беше разказала историята му. По-голямата част от книгата представляваше хроника от анекдоти за живота на един чувствителен актьор, изпълнен с дивашки купони, пиянство и наркомански оргии. Заключението, до което бяха стигнали и Хийт, и Руук, без да се съветват един с друг беше, че ако липсващата глава отговаряше на обещанията на авторката, книгата може да стане хит. Материалът, с който разполагаха обаче, просто не беше достатъчно експлозивен, за да се налага да бъде покрит с убийството й. От друга страна в предпоследната глава, там, където ръкописът прекъсваше, Рийд Уейкфийлд бе все още жив.
Тази сутрин детектив Роули, който често проклинаше факта, че всички отиват при него, когато трябва да бъде прегледан някой видеозапис, реши съдбата си завинаги. Докато с Руук вървяха след Очоа, който ги беше извикал при бюрото на Роули, Ники Хийт успя да забележи, че на монитора му има замръзнало изображение.