Айрис Йохансен
Убийствени сънища
(книга 10 от "Ив Дънкан")
Пролог
— Казах ти, че мястото е страхотно. — Корбин Дънстън се усмихна гордо. Вдигна високо пъстървата, която току-що беше уловил, за да покаже, че има причина да бъде горд. — Погледни тази красавица. Сигурно тежи три паунда.
— Удивително! — Софи се усмихна и се изправи. — А сега вече можем да се върнем в ресторанта и да обядваме, нали, татко? Майкъл и мама сигурно ни чакат.
— Майкъл трябваше да дойде с нас, вместо да седи в ресторанта. За едно момче е добре да прекарва повече време на слънце. Освен това, исках да се похваля пред него с уменията си — привилегия за всеки дядо.
— Следващия път. Казах ти, че е настинал. Не исках да настине допълнително тук, на открито.
— Нямаше да му навреди. Майкъл не е някой глезльо, нали? Той е здраво момче, истински скаут.
— Той е само на осем години, татко. Нека го поглезя още известно време. А така и мама имаше възможност да остане с него насаме за малко. Вие двамата прекарвате достатъчно заедно, като истински мъже.
— Предполагам, че си права. Това ще попречи на майка ти да говори през целия ден с клиенти. Все едно че е била в офиса си. — Баща й хвърли рибата в кофата, изправи се и тръгна бавно по кея. — Да, предполагам, че така е по-добре. А когато не играе с Майкъл, тя ще може да побъбри с келнерите в ресторанта и да се обади на няколко от клиентите, за да не се чувства виновна. — Той сви рамене. — Казах й, че трябва да се пенсионира, като мен, но тя ми обясни, че ако го направи, ще полудее. — Той поклати глава. — Ти трябва да си наследила нейния характер, отговарящ на кръвна група А. И двете ще сте много по-добре, ако просто се отпуснете и се наслаждавате на живота.
— Но аз се наслаждавам на живота. Просто не обичам риболова. И ми се иска да не се опитваш да ме промениш. Водиш ме по разни езера, откакто навърших шест години.
— А ти ми позволяваш. — Баща й я потупа по рамото. — И дори не се оплакваш. Е, повечето пъти. Знам, мислиш че съм искал син, и може би си права. Но никой не би могъл да ми бъде по-добра компания от теб през всичките тези години. Благодаря ти, Софи.
Тя прочисти гърлото си, което се беше свило на топка.
— Но сега се оплаквам. Защото този път ме накара да прекъсна работата си по проекта. — Тя се усмихна. — Би трябвало да ме разбереш. Ако си спомням правилно, ти самият изпадаше в стрес, когато работата ти не вървеше.
— Минала история. — Корбин зарея поглед над езерото. — Господи, погледни залеза. Не е ли красив?
— Много е красив — съгласи се Софи.
— И си заслужаваше да дойдеш тук и да оставиш за малко скъпоценния си проект?
— Не. — Тя пак се усмихна. — Но ти си заслужаваше.
— И това е начало — засмя се тихо Корбин. — Права си. Заслужавам го. Аз съм остроумен и съм открил каква е тайната на живота. Защо да не искаш да прекараш известно време с мен?
— Няма причина — каза Софи и го погледна.
Бузите му се бяха зачервили от слънцето и изглеждаше много по-млад за своите шейсет и осем години. Софи си помисли, че е щастлив. О, Господи, толкова щастлив!
— Точно затова изоставих всичко и дойдох — каза тя, направи кратка пауза и добави: — Ти ми липсваше. Исках да дойда още миналия месец, но времето все не ми стигаше.
— Винаги е така. Времето никога не стига. Точно затова и се пенсионирах преди пет години. Хората са по-важни от проектите. Всеки ден трябва да е приключение, а не изпълнен с монотонна и уморителна работа. — Той въздъхна и неохотно откъсна поглед от красивото залязващо слънце. — Двамата с майка ти ще отидем на морско пътешествие до Бахамите. Искам и вие с Майкъл да дойдете.
— Аз не мога…
Тя спря по средата на изречението, защото улови погледа на Корбин. Какво пък, по дяволите? Можеше да работи по-упорито и да разчисти бюрото си дотогава. Майка й и баща й нямаше да станат по-млади, а Корбин беше прав. Хората наистина са по-важни от проектите, особено хората, които обичаш.
— За колко време? — запита тя.
— Две седмици.
— И никакъв риболов?
— Може би малко риболов в океана. Никога досега двамата с Майкъл не сме ловили риба навътре в океана.
Софи въздъхна.
— Ако нямаш нищо против, в това време аз и мама да пием коктейли и да мързелуваме на палубата.
— Нямам нищо против. — Корбин направи пауза. — Доведи и Дейв, ако успее да открадне малко време. Той също има нужда от почивка.