Отвори вратата и изчезна в къщата. Софи стисна здраво оръжието. Сърцето й биеше бързо и тежко. Откри, че се ослушва напрегнато за каквито и да било звуци от къщата. Изминаха минути, не, минутите пълзяха бавно. По дяволите, чувстваше се безполезна. Ако нещо се случеше с Ройд, как би могла да му помогне, като стои тук? Трябвайте да възвърне спокойствието и хладнокръвието си. Джок й беше казал, че по този начин се допускат сериозните, смъртоносни, грешки. „Прекалено много готвачи в кухнята.“ Каква приятна, домашна, фраза за такава смъртоносна ситуация.
Чу нещо.
Лек шум, може би от стъпки…
Къде? В кухнята?
Не, не в кухнята.
Зад себе си.
Слава Богу, че къщата беше малка. На Ройд не му беше необходимо много време, за да я обходи и да се увери, че никой не им е подготвил засада. Оставаше да провери само всекидневната стая, където Горшанк гледаше телевизия. Тръгна тихо надолу по стълбите и прекоси коридора. От прага на стаята виждаше ясно и телевизора, и Горшанк.
Само че Горшанк не гледаше телевизора.
Ройд се спря на прага с поглед, прикован във фотьойла, обърнат към телевизора. Въжета привързваха Горшанк към стола, празният му поглед беше втренчен в телевизионния екран. В устата му беше натикан парцал, очите му — задържани отворени с карфици, беше кастриран.
Исусе. Това сигурно беше работа на Девлин. След като провери стаята, той се плъзна тихо към стола.
Мъртъв. Но не отдавна. От последната прободна рана в гърдите все още течеше кръв.
Окей, Горшанк беше безполезен за тях. Но може би беше оставил някакви записки, някаква следа, която да им помогне. Не беше много вероятно. Девлин обикновено беше много внимателен, когато ставаше въпрос да се „разчисти“ след свършената работа.
Само че се беше бавил доста над Горшанк, а това не се беше случило много отдавна.
Той замръзна. Колко време ли беше минало? Дали те не го бяха прекъснали? Ройд беше проверил останалата част от къщата, преди да се приближи до Горшанк, и всичко му се беше видяло в ред. Не изглеждаше някой да е ровил и да е търсил нещо.
А какво, ако беше чул него и Софи на верандата, беше довършил Горшанк и после беше избягал през някой от прозорците? Нито един не беше отворен.
А прозорците, които водеха към задния двор?
После чу изстрела.
В ръката на мъжа, който се спусна отгоре й, проблесна метал! Софи вдигна оръжието и стреля, докато падаше на земята. Куршумът попадна в тялото на мъжа. Той се спря, лицето му се изкриви от болка.
— Кучка!
После продължи да върви към нея. Тя се претърколи и отново стреля.
Пропусна.
Джок й беше казал да се прицелва внимателно. Да не позволява на нищо да я разсейва. Да е сигурна, че изстрелът ще попадне в целта.
Но как да се бави, за да се прицели внимателно, когато той бързо се приближаваше към нея? Това сигурно беше Девлин. Сега той залиташе и се движеше по-бавно, но като че ли не чувстваше куршума, който беше забит в гърдите му. А изразът на лицето му…
— Кучка! Курва! — Тонът му беше злобен. — Не можеш да ме нараниш. Ръката ти трепери, уплашена си до смърт. Но аз мога да те нараня по безброй начини. Да не би да мислиш, че детето е в безопасност? Франкс ще успее да го измъкне от ръцете на полицията много лесно. Санборн каза, че не бива аз да съм този, който ще се разправи с детето. Бях прекалено нестабилен. Може би унищожих най-добрата му карта. Той е прав. Но ти ме караш да полудявам, затова мисля да се намеся и да видя как момчето…
Тя се прицели. Този път нямаше да пропусне.
Но нямаше тази възможност.
Ръката на Ройд обхвана врата на Девлин отзад.
— Върви в ада, Девлин.
Счупи врата му само с едно движение.
Софи чу как той изпука, после видя как очите на Девлин се изцъклиха. Ройд го остави да падне на земята като безжизнена купчина.
Ройд беше до нея, коленичил.
— Добре ли си?
Не, не беше добре. Все още виждаше изражението на Девлин и вероятно щеше да го вижда до края на живота си. Зло…
Кимна рязко.
— Не съм ранена. Стрелях в него, но той продължи да идва към мен. Беше като сцена от филма „Франкенщайн“.
— Не трябва да се изненадваш. Казах ти, че Девлин има висок праг на поносимост към болката. А знаеш и какво беше сторил в имението на МакДъф.