Тя кимна и се изправи.
— Откри ли нещо?
— Така мисля. — Той я хвана за ръката, като минаваха покрай тялото на Девлин, изпънато на стъпалата. — Обадих се на МакДъф и му казах да изпрати тук хората си от ЦРУ, за да ни отърват от тялото на Девлин. Още не искаме Санборн да разбере, че е мъртъв. — Погледът му обходи лицето й. — Какво става с Майкъл?
— Жан иска да заведат Майкъл в Атланта. Каза, че може да го изведе от замъка, без да ги забележат. — Тя се опита да говори спокойно. — Страхувам се.
— Ти даде ли й съгласието си?
Тя поклати глава.
— Трябва да…
— Ако й имаш доверие, кажи й да побързат. — Той й отвори вратата на колата. — Не искам правителството да се на меси в положението на Майкъл. Когато става дума за червената лента, е прекалено лесно да се стигне до някой, който, предполага се, се грижи за тяхната безопасност.
— Изглеждаш много сигурен. От опит ли го знаеш?
— Да. Случи се веднъж. В Сирия. — Той седна зад вола на. — Но няма да искаш да чуеш за това. — Запали колата. — Не повече, отколкото аз искам да ти кажа.
Не, тя не искаше да чуе за това, колко е лесно да стигнеш до някого, който е пазен от полицията или военните. И не искаше да си представи Ройд в тази позиция. Два пъти го беше видяла как убива хора и във всяко негово действие имаше ужасяваща ловкост и ефикасност. И все пак, трябваше да попита:
— Санборн?
— Не, случи се, когато още бях при „тюлените“. Обади се на Жан и й кажи да изведе Майкъл оттам.
— Чувал ли си за този Франкс?
— Саймън Франкс. Не е толкова добър, колкото беше Девлин, но познава работата си. — Направи пауза. — И ще направи всичко, което Санборн му каже. Той не е като Девлин. Той е мързелив и лесно се подчинява.
— Исусе.
— Това може да не е лошо. Няма да пререже гърлото на Майкъл, докато не му заповядат. А Девлин би го направил за удоволствие, а по-късно би се тревожил за това, как ще уреди нещата със Санборн.
— Не мога да повярвам, че седим тук и говорим за това, как тези мъже биха убили сина ми. — Гласът й трепереше. — Ти може и да нямаш чувства към Майкъл, но е малко трудно за…
— Кой казва, че нямам никакви чувства към детето? — запита грубо Ройд. — Харесвам го. Не го обичам. Не съм имал възможност да го опозная толкова добре, а при мен любовта не идва лесно. Бих те излъгал, ако ти кажа нещо различно. Но не се отнасяй с мен така, сякаш все още съм немият малоумен, какъвто бях в Гарууд. — Ръцете му стиснаха здраво кормилото. — И без това не се чувствам добре напоследък.
Беше го наранила. Не мислеше, че може да причини болка на Ройд. Той беше прекалено мъжествен, издръжлив и груб. И тези му качества се бяха засилили, затвърдили, през годините. Дали беше така? Непрекъснато откриваше нещо ново за Ройд.
— Не исках да намекна, че ти…
— Забрави — каза Ройд. — Исках просто да знаеш, че единствената причина, поради която ти казвам за Франкс, не е да те уплаша, а да те информирам срещу какво си изправена. — Той спря на паркинга на Уол Март. — Казах на МакДъф, че ще се срещнем с него тук. Ако искаш да се обадиш на Жан, можеш да го направиш, докато чакаме.
— Грубо.
Устните му се изкривиха.
— Такава ми е природата.
Тя се поколеба. Господи, не й се искаше да се обади. Но трябваше да престане да се държи като страхливка. Да направи онова, което беше най-добро за Майкъл. Тя бързо набра номера.
Десет иззвънявания. Никакъв отговор.
Сърцето й заби тежко, ръката й трепереше, когато набра номера отново.
Нямаше отговор.
Глава 17
Светлините на няколко превозни средства нарушаваха нощния мрак. Все още бяха далеч, но приближаваха бързо.
— Десет или петнайсет минути — каза Джо, като се извърна от прозореца и погледна Жан. — Софи ми се струва права, като казва, че може да се опитат да го екстрадират.
— Какво друго биха могли да направят с едно беззащитно дете? — запита Жан. — А тъй като онзи, който е казал това на Софи, има куршум в тялото си, не вярвам да е излъгал.
— Не е излъгал. — Той се изправи. — А това означава, че трябва да действаме бързо.
Жан изпита облекчение.
— Съгласен ли си?
— Познавам прекалено много затворници, заклани от други затворници, за да знам, че нито едно място, което се охранява, не е безопасно. — Той облече якето си. — А Санборн има достатъчно пари, за да играе ролята на Господ. — Той тръгна към вратата. — Ще изпитам облекчение, когато сме отново на родна земя.