— И ти успя ли да го направиш?
— Да — отговори Джок. — Бяха необходими няколко телефонни обаждания, за да се справим с всичко. — Той погледна часовника си. — Те ще се качат на борда на самолета след около деветдесет минути. Ще ми се обадят в минутата, в която самолетът излети.
— Добре. — Коленете й така омекнаха, че се наложи да се облегне на колата. Тези деветдесет минути щяха да й се сторят цяла вечност. — Атланта. Това е толкова близо до мястото, където сме сега. Мислите ли, че ще мога да го видя?
— Може би. Ще помислим за това — каза Ройд иззад нея.
— Искам да го видя. — Погледът й се спря на лицето му. — Мислиш ли, че е още в опасност?
Той не отговори на въпроса й директно.
— Мисля, че Франкс няма да се откаже. Санборн няма да позволи това. — Обърна се към МакДъф. — Отърва ли ни от тялото на Девлин?
Той кимна.
— Затова беше необходимо само едно телефонно обаждане. Ще изпратят няколко от местните момчета да „разчистят“.
— Няма проблеми?
— Девлин имаше дълго досие още преди Санборн да го затвори в Гарууд. За момента от ЦРУ са повече от готови да ни сътрудничат. ЦРУ са много подозрителни по отношение на случилото се с мъжете, подложени на промиване на мозъка от Томас Райли в мястото, където беше държан и Джок, преди да бъде изпратен в Гарууд. Не искат из целите Съединени щати да тръгнат самоходни бомби или камикадзета. — Направи пауза. — Защо искате Девлин просто да изчезне?
— Може би е по-добре Санборн да не узнае какво сме открили за Горшанк.
— Защо?
— Така можем да спечелим време. Щом не знаем за Горшанк, не можем да знаем за документите, които намерих в бюрото му.
— Документи?
— Е, не точно. Диаграми и чертежи на водопречиствателни съоръжения. — Той се усмихна. — На остров Сан Торано, близо до крайбрежието на Венецуела.
— Открили сте — прошепна Джок. — Дяволите да го вземат!
— Все още ли искате да преследвате Санборн? Девлин беше вашата цел, а той е мъртъв.
— И аз не съм доволен, че убихте копелето вместо мен — каза мрачно МакДъф. — И, да, аз също искам да унищожа Санборн. Той изпрати Девлин да убие хората ми, а после обърна и полицията на родната ми страна срещу мен. — Той стисна устни. — И никак не ми харесва идеята, някой да търси из моята собственост. Могат да стоят настрани от имението ми.
— Това е твоят отговор. — Джок гледаше с присвити очи Ройд. — Мисля, че ти имаш някаква представа за това, как искаше да ни използва той.
— Не искам да предполагам нищо.
— По дяволите, ако е така.
Той сви рамене.
— Имам някаква представа, но трябва да помисля над това известно време. Някои фактори ме смущават.
— Какви фактори?
Когато Ройд не отговори, погледът на Джок се насочи към Софи и се задържа няколко секунди върху нея. Той бавно кимна.
— Добре, кажи ни веднага, щом решиш нещо.
— Ще го направя. — Той хвана Софи за лакътя и я побутна към тяхната кола. — А междувременно, осведомявайте редовно Софи за това, как е Майкъл.
— Абсолютно.
— Какви фактори? — запита Софи. — Престани да бъдеш така дяволски загадъчен. Ако знаеш начин да заловим Санборн, кажи ми.
— Имам намерение да ти кажа. — Той направи гримаса. — Макар да съм копеле и в това да няма съмнение, пак имам намерение да ти кажа. — Той й отвори вратата на колата. — Но не още. Трябва да се обадя на Кели и да му кажа да ни чака там веднага. А после ще изчакаме, докато се уверим, че Майкъл е в безопасност.
Тя гледаше как червените светлини на задните фарове на колата, в която пътуваха МакДъф и Джок, изчезнаха зад ъгъла.
— Какво си намислил, Ройд?
— Същото, което замислям, откакто избягах от Гарууд. — Той набра номера на Кели. — Нищо ново. Използвам всеки. Рискувам всеки. Правя всичко възможно да съсипя Санборн и Бош. — Той заговори в телефона. — Ще хванем полет за Атланта. Приготви ни площадка и открий всичко възможно за остров Сан Торано. — И затвори.
— Никога не съм чувала за Сан Торано — каза Софи.
— Вероятно е с размерите на пощенска марка. Бош и Санборн не биха използвали остров, който е известен на всички. — Запали колата. — Колкото е по-малък, толкова по-добре.
— Ще отидем в Атланта? Ще мога ли да видя Майкъл?