— Защо ме питаш? Няма начин да те задържа далеч от него.
— Искам да кажа, безопасно ли е за мен да го видя?
— Господ знае.
— Ройд, какво, по дяволите, не е в ред с теб. Ти си истински задник.
— Какво не е в ред с мен? Продължавам да си спомням как лежеше на стълбите пред онази къща, а Девлин те приближаваше.
Тя смръщи вежди.
— Защо? Беше ужасно, но вече свърши. Не бих помислила, че си от хората, които се връщат към миналото.
— Ти да не си откачена? — запита я той грубо. — А какво правим ние, хората? Не можем да се движим към бъдещето, защото сме затънали в калта на миналото. Само че този път ти едва не затъна в подвижни пясъци. Трябваше да те издърпам на твърда земя и да те оставя.
Тя извърна поглед.
— Ти ме измъкна. Може би спаси живота ми. И ако искаш да си отидеш от мен, не мога да те спра. Но ще те последвам. Ставаме прекалено близки.
Той мълча известно време.
— И аз ще ти позволя да ме последваш. — Натисна педала на газта. — А сега замълчи и ме остави да планирам как да рискувам живота ти този път.
— Заловили ли са момчето? — запита Бош.
— Още не — каза Санборн. — Не са били в замъка. Франкс е разпитал един от хората на МакДъф и е разбрал кой се е грижил за детето. Няма да мине много време, преди да ги заловят.
— Престани вече с тези номера и кажи на Франкс просто да я убие — каза Бош грубо. — Можем да се задоволим и с РЕМ-4, който вече имаме подръка.
— Прекалено е рисковано. Нима не виждаш, че ситуацията се е променила? Няма да рискувам инвестициите си с лош продукт, когато мога да реша проблема.
— Но аз имам нужда от демонстрация, която да покаже продукта, и това трябва да стане до седмица.
— Времето е достатъчно. Никой не познава РЕМ-4 като Софи Дънстън, а и първоначалните експерименти на Горшанк бяха успешни. Той просто не можа да продължи.
— И се опита да ни измами.
— За това се погрижих. Ще чуем доклада на Девлин всеки момент. — Беше се уморил да успокоява Бош. — Трябва да вървя. Трябва да опаковам някои от нещата си, преди да хвана полета до острова утре. Ти кога ще бъдеш там?
— След два дни. Защо заминаваш толкова рано?
— Трябва да съм на мястото, когато заловим жената. Ще ти се обадя, когато Франкс залови момчето. — Той затвори.
Щяха да заловят и Софи Дънстън. Тя щеше послушно да дойде при тях, след като заловяха момчето. Жените проявяват неимоверна слабост, когато става въпрос за децата им. Това винаги го беше учудвало. Дори собствената му майка притежаваше тази слабост. Тя започна да страни малко от него едва когато той стана тийнейджър. Едва когато тя го напусна, той започна да се преструва, че изпитва топлите чувства, присъщи за всички хора, но беше прекалено късно и не можа да я върне при себе си, да я подчини на властта си. Тя го избягва до деня, в който умря.
Не че това имаше значение. Беше го научила каква е човешката природа и какви са жените в частност.
А това щеше да се окаже ценно знание, когато ставаше въпрос да се справи със Софи Дънстън.
Телефонът на Ройд звънна, когато двамата със Софи почти бяха стигнали до къщата на Джо Куин в Атланта. Беше МакДъф.
— Кемпбъл току-що се обади. — Гласът му едва излизаше, толкова беше ядосан. — Чарли Кедрик, един от хората му, бил намерен в селото. Вероятно от Франкс или някой друг от хората на Санборн. Мъртъв е.
— По дяволите.
— И смъртта му не е била никак лека. Измъчвали са го. Каквото и да са искали да узнаят, вероятно им го е казал. Не знаеше много, но все пак знаеше името на Жан Макгуайър и коя е тя. Била е в замъка и преди. Това означава, че те ще проследят Жан и момчето. Вероятно се занимават с това в момента.
— Колко време имаме?
— Зависи от скоростта, с която се движи Франкс.
— Той ще направи всичко възможно, за да е доволен Санборн.
— Тогава, ще сте късметлии, ако имате повече от няколко часа. Къде сте?
— На път към къщата до езерото. Ти каза, че Майкъл ще бъде там скоро.
— Както и Франкс. Останете там, където сте. С Джок ще сме там след около четирийсет минути.
— Не, няма да рискувам Софи да е толкова близо до Франкс и хората му. Това може да се окаже кървава баня. — Направи обратен завой. — Завивам и тръгвам към летището.
— Не! — Софи сграбчи ръцете му. — Какво става?
Той не й отговори.