— Вие отидете в къщата до езерото, МакДъф. Кажи на Джок, че ще му се обадя веднага. — Той затвори и каза на Софи: — Франкс е разбрал, че Майкъл е с Жан, а той знае коя е тя. Това означава, че скоро могат да дойдат тук.
— Тогава, какво искаше да кажеш с това, че не можеш да рискуваш живота ми? Няма да си тръгна и да изоставя Майкъл. Завий обратно.
— След като поговоря с теб. — Той спря отстрани на пътя. — После, ако все още искаш да отидеш в къщата до езерото, ще те закарам. Ще ме изслушаш ли?
— Искам да… — Софи спря. — Ще те изслушам. Побързай.
— Тук възниква възможност за нас. — Той гледаше право напред. — Трябва да се доберем до Сан Торано и да унищожим съоръженията и РЕМ-4. Бош не е глупак. Островът ще е пълен с охрана.
— И?
— Имаме нужда от вътрешен човек. — Той изкриви устни. — Или, да кажем, „вътрешна жена“.
Тя застина.
— Какви ги говориш?
— Санборн иска да те залови, да те има на своя страна. Затова преследва и Майкъл. Искам да кажа, че трябва да те поднесем на тези копелета на сребърна табла. — Той затвори очи. — Нека Господ ми прости.
Шокът премина на вълни през тялото й.
— Какво очакваш от мен? И преди съм ти казвал, че не съм нито мил, нито цивилизован. Ти на практика сама се поднесе на жертвения олтар. — Той стисна толкова силно кормилото, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — И защо да не се възползвам от всяка възможност?
Имаше толкова много болка и горчивина в тези думи, че я болеше само докато ги слушаше.
— От думите ти излиза, че аз съм психо. Престани да се самоизмъчваш и говори с мен.
Той мълча известно време, а после най-леката възможна усмивка докосна устните му.
— Може да се почувстваш така, сякаш те измъчвам.
— Няма да разбера какво мислиш, докато не спреш да си мърмориш и не ми кажеш.
— Окей. — Заговори рязко, безцеремонно. — Основното е, че имаме нужда от теб на острова. Двамата с МакДъф можем да се справим с разрушаването на завода, но имаме нужда от информация къде се пазят дисковете с информацията за РЕМ-4. Няма смисъл да се отървем от цистерните с вече готовия продукт, ако Санборн разполага с възможност да произведе още.
— Това винаги съм го знаела. — Тя се опита да се усмихне. — Искаш аз да се превърна в още един Нат Кели.
— Кели не може да се справи с това. Нито пък аз.
— Искаш да се престоря, че съм готова да сътруднича на Санборн? Той няма да ми повярва. Отказвала съм му прекалено много пъти. Дори да ми позволи да отида на острова, няма да ми има доверие.
— Той няма доверие на никого. Но, при определени условия, ще ти позволи достатъчно свобода.
— Какви условия?
— Ако мисли, че има власт над теб. — Той мълча няколко секунди. — Ако мисли, че винаги може да убие сина ти, ако не се съобразяваш с исканията му.
Тя ококори очи от ужас.
— Искаш да му позволя да залови Майкъл?
— Господи, не! — каза той. — Може и да съм кучи син, но не бих… Казах, ако мисли, че може да убие Майкъл.
— И защо би мислил така?
— Защото измислих начин да го накараме да повярва.
— Как?
— Ще ти обясня подробностите по-късно. За теб е важно, че ще се погрижа за безопасността на Майкъл. Имаш думата ми.
Тя почувства как й прилошава от страх.
— Ти каза това и преди.
— Той още е жив, Софи.
— Знам. Кажи ми подробностите.
— Ще кажа на Джок да подготви капан за Франкс и хората му. Джок ще залови Франкс, а после ще накараме Санборн да повярва, че Франкс държи Майкъл.
— Звучи много… просто. Не е просто.
— Не, но можем да го направим.
„Опитай се да мислиш ясно, хладнокръвно.“ Ясно? В ума й се въртяха хиляди възможности и нито една от тях не беше достатъчно оптимистична. Втренчи поглед навън, в мрака.
— Това може да помогне да сложим край, нали? И най-после всичко ще свърши. Това е най-бързият начин да стигнем до тях. Най-добрата ни възможност.
— Да — каза той дрезгаво. — Най-бързият и най-добрият начин.
— И ти можеш да приведеш плана в действие, Ройд?
— Да.
Тя отново замълча.
— Тогава, да го направим.
Той започна да проклина. Тя го погледна.
— Нали това искаше?
— Не. — Той изкара колата отново на пътя. — Исках да ми кажеш да вървя по дяволите. Исках да ме обвиниш, че се опитвам да убия и теб, и сина ти. Исках да ми кажеш да не споменавам отново за това.