Тя беше изненадана от мъката, която беше изписана на лицето му.
— И да ти помогна да избягаш от отговорността? Идеята е твоя. Не може да искаш две противоположни неща, Ройд.
— Не прехвърлям отговорността на теб. Прекрасно знам какво правя. Не искам да се измъкна от отговорност. Но това ми прилича повече на разпятие. — Той натисна педала на газта и извади телефона си. — Трябва да се обадя на Джок.
Какво, по дяволите?
Санборн смръщи вежди, докато отваряше плика с името на Сол Девлин и обратен адрес.
Сър,
Вече трябва да сте разбрали колко добре изпълних задачата, която ми поставихте. Прилагам документите относно Сан Торано, които намерих в бюрото на Горшанк и които, знам, са важни за вас.
Сигурен съм, че сега искате да продължа и да ви отърва от Ройд. Той е опасност за вас, а вие трябва да бъдете защитен. Ще докладвам веднага, щом ситуацията е разрешена.
Санборн изруга и хвърли писмото на бюрото. Само Девлин можеше да пише писмо, вместо да се обади по телефона, което му даваше възможност да продължи преследването, без Санборн да може да възрази. Това беше още един набиващ се на очи признак, че Девлин не е послушен и лесно управляем. А какво, ако Санборн решеше да не убива Ройд? Ако иска да изпрати Девлин като подкрепление за Франкс в Атланта? Франкс дебнеше около къщата край езерото от вчера вечерта и чакаше възможност да нанесе удар.
Не, Девлин беше прекалено нестабилен, за да работи с когото и да било. Беше добре, че е зает с преследването на Ройд. За него щеше да е преимущество, ако отстранеше защитника на Софи Дънстън.
Това обаче не пречеше на Санборн да е много ядосан на Девлин и на неговия стремеж към независимост. Щеше да си поговори сериозно с него, когато дотича, за да бъде похвален след крайния успех на мисията.
Барбадос
— Готово ли е? — запита Софи. — Майкъл в безопасност ли е?
— Не съвсем — каза Ройд. — Но ще стане скоро. Всичко върви добре, Софи. Санборн напусна офиса си тази сутрин и пое в неизвестна посока.
— В момента не давам пет пари за Санборн. Искам това да свърши и Майкъл да е в безопасност.
Телефонът на Ройд звънна.
— МакДъф. — После каза в телефонната слушалка: — Добре. — Затвори и се изправи. — Всичко е готово. Да тръгваме.
Сан Торано
— Момчето е в ръцете ми — каза Франкс, когато Санборн вдигна слушалката. — Какво искаш да правя с него?
— Има ли наранявания?
— Само няколко синини.
— Добре. Ти къде си?
— Все още в къщата край езерото. — Направи пауза. — Трябваше да убия жената и баща й и още двама мъже, които бяха с тях. Това добре ли е?
— Щом е било необходимо. Колко е безопасно за теб в тази къща?
— Тя е изолирана, мога да видя всеки, който се опита да се приближи по шосето.
— Тогава, остани там известно време. Ако ситуацията се промени, обади ми се.
— Как да се отнасям с момчето?
— Никакви синини повече. Не искам момчето да е в прекалено лоша форма.
Той сложи край на разговора и остана на кея, за да наблюдава „Констанца“, хвърлил котва малко по-навътре в морето. Всичко вървеше чудесно. Беше се тревожил малко в продължение на няколко дни, но би трябвало да знае, че Франкс ще се справи. Като свършеше работата си за вечерта, щеше да си позволи удоволствието да се обади на Софи Дънстън. Махна с ръка на капитан Сонанс, който беше на мостика.
— Добре дошъл в Сан Торано! — извика той. — Надявам се, че плаването ви е било приятно. Ако започнете да разтоварвате, ще успеете да свършите до падането на нощта и ще можем да вечеряме и да изпием по едно питие. — Усмихна се. — Можеш да разрешиш на хората си да слязат на брега и да вземеш офицерите си с теб.
Барбадос
Софи беше на ланчията, която Кели беше наел, когато прие обаждането на Санборн.
— Оцеля много по-дълго, отколкото мислех за възможно — каза Санборн. — Какъв късмет за теб, че с Ройд обединихте усилията си. Сигурен съм, че той много ти е помогнал. — Направи пауза. — Но вече е време да се разделите. Ще си в безопасност и когато си далеч от Ройд. Девлин е по следите му, а той не знае какво означава невинен да пострада по погрешка.