— Новините все още не са така добри, както ви се иска. Искам да докараш в завода и другите цистерни от „Констанца“.
— Защо? — запита Бош студено.
— Открих следи от неизвестен елемент в цистерните, които са в завода. Искам да се уверя, че идват от самите цистерни, а не от някаква добавена съставна част, използвана от Горшанк, присъстваща специално в тези цистерни.
— Това е губене на време — каза Бош. — Тя нарочно протака, Санборн.
— Може би. — Той изучаваше лицето на Софи. — Може би аз разчитам прекалено много на майчинския инстинкт.
— Имам нужда и от другите цистерни. — Нямаше нужда да се преструва, за да се усеща отчаяние в гласа й. Скритата заплаха в думите на Санборн отново накара паниката да се надигне. — Ще ми вържете ръцете, ако не ми позволите да ги изследвам.
— Не искам това, за Бога. — Санборн се колебаеше. — Разбира се, ще ти докараме цистерните. — Той се обърна към Бош. — Ще ги докараме в завода тази вечер. Това искаше, нали?
Бош спря поглед върху лицето на Санборн.
— Ще го направиш?
— Аз не съм твърдоглав човек. Можем да постигнем споразумение само ако правим компромиси. Ще излеем водата от цистерните във водоизточниците довечера, след като тя вземе пробите. После ще й оставим още няколко дни, за да намери решението на неразрешените от Горшанк проблеми. Ако РЕМ-4 причини необикновено голям брой смъртни случаи през следващите няколко дни, ще посочим Софи като проблем и ще изтъкнем това пред нашите клиенти.
— Не! — каза Софи остро. — Няма нужда да изпразвате цистерните. Дайте ми малко време и аз ще се погрижа РЕМ-4 да бъде безопасен.
— Бош мисли, че ти нарочно протакаш. Времето не ни достига — каза Санборн. — Бош няма вяра в теб. Можеш ли да си представиш?
— Не. — Тя стисна ръце в юмруци. — Вие държите сина ми. Не мога да си представя, че някой мисли, че няма да направя всичко възможно, за да ви дам онова, което искате.
— Не я слушай — каза Бош. — Това вече няма значение. Съгласен ли си, Санборн?
— Да. — Той се обърна към Софи. — Върни се в завода. Ще имаш цистерните.
— Не — прошепна тя. — Не го правете.
— Но аз нищо не съм направил. Не ми донесе резултатите, от които имам нужда. Казах ти, че Бош бърза. Вината е твоя, не моя.
Вината винаги беше нейна. За момент тя остана като закована, после гневът се надигна в нея.
— По дяволите, вината не е моя! Ти, кучи сине! Какво толкова ще стане, ако почакаш малко?!
— Не бъди така отвратителна. Това не ми харесва. — Той се обърна към Бош. — Изпрати човек до кораба да докара цистерните. Колко останаха на „Констанца“?
— Осем — Бош вече бързаше надолу по пътеката. — Ще са тук само след два часа.
— Отлично. — Той гледа Бош няколко секунди, преди да се обърне към Софи. — По-добре да се надяваш, че клиентите на Бош ще възразят срещу силното въздействие на РЕМ-4. В противен случай, въобще няма да имам нужда от твоите услуги. Твоята арогантност започва да ме дразни. — Той тръгна с намерението да влезе в къщата. — И не бих разговарял с Бош по начина, по който разговаря с мен, когато ти достави цистерните. Той е емоционален и може да вземе мерки, които ще се окажат не само неприятни, но и фатални за теб. След това, разбира се, ще се наложи да се обадя на Франкс и да му наредя да убие момчето. Тогава няма да имам нужда от него.
Тя гледаше втренчено след него, изпълнена с гняв и разочарование. Защо копелето да не може да изчака още един ден? Два часа…
Тя бързо слезе по стъпалата и тръгна по пътеката към завода. Два часа. Не можеше да позволи това да се случи. Трябваше да го спрат. Отдалечи се на няколко ярда от охраната и натисна предавателя. Опита се да говори възможно най-тихо.
— Не можем да чакаме. Ще изпразнят цистерните след два часа. Трябва да предприемем операцията тази вечер. Аз ще съм в завода.
Охраната почти я залови на местопрестъплението, затова тя не можа да каже нищо повече.
О, мили Боже! Два часа…
Глава 19
— Вземи пробите си. — Бош наблюдаваше хората си, които оставяха цистерните до резервоара. — Давам ти двайсет минути.
— Колко щедро!
Тя грабна таблата с празните епруветки и тръгна към редицата от осем цистерни, току-що донесени от кораба. В коя от тях беше оръжието, за което беше помолила Ройд? А ако не беше в никоя от тях? Ако Ройд не беше успял да се добере до кораба за краткото време, което беше изминало от разговора им сутринта? Откъде можеше да бъде сигурна, че проклетият предавател работи?