Трябваше да му има доверие. Ройд я беше снабдил с предавателя въпреки големия риск. И щеше да се погрижи той да работи. Не би рискувал и да я остави без оръжие.
„Бих умрял за теб.“
За Бога, трябваше да подлага на съмнение всяко действие на Ройд. Не би му поверила сина си, ако инстинктът не й подсказваше, че Майкъл ще е в безопасност с него. А ето че все пак не правеше нищо, освен да се тревожи и да се съмнява в него, откакто беше пристигнала на острова. Ройд не би я оставил сама да спре тази лудост. Щеше да дойде, защото така беше казал.
Трябваше да му има доверие.
Беше стигнала до цистерните. Приближи първата, вдигна капака и напълни епруветката.
Нямаше нищо в резервоара.
Остави епруветката на таблата и се придвижи към следващата цистерна. „По-бавно, не бързай.“
Нямаше оръжие.
Отиде до третата цистерна. Напълни епруветката. Нямаше оръжие.
В петата цистерна видя оръжието веднага щом вдигна капака. Беше поставено в черна непромокаема торбичка, прикрепена към стената на резервоара. Обзе я огромно облекчение.
Застана така, че да е между резервоара и Бош. Слава Богу, той не й обръщаше никакво внимание. Крещеше нещо на работниците за това, къде да оставят другите цистерни. Напълни епруветката, взе оръжието и го пусна на циментовия под между цистерните. Постави и тази епруветка до другите, остави таблата до цистерната и се придвижи по-нататък по редицата.
— Побързай! — извика й Бош. — Готови сме да тръгваме.
— Остават ми още две цистерни.
Тя бързо напълни и последните две епруветки и се върна при таблата. Коленичи, остави епруветките върху таблата, взе оръжието и го скри под таблата.
— Готово.
Изправи се и тръгна към вратата.
— Ще ги занеса в лабораторията.
— Чакай.
Тя се закова на място и хвърли поглед през рамо. Бош й се усмихваше злобно.
— Не бягай така. Искам да гледаш как изливам водата от цистерните във водните запаси.
— Защото знаеш, че не искам да го правиш?
— Може би. Защото мисля, че нарочно се бавиш. Ти ни причини достатъчно проблеми. Санборн трябваше да те остави на мен.
— Повярвай ми, Санборн беше достатъчно садистичен, за да ти угоди.
— Остани там и гледай. — Той се обърна към мъжете, застанали до цистерната. — Една по една. Първата цистерна.
— Не го правете! — прошепна тя.
— Първата цистерна.
Мъжете наклониха цистерната и течността се изля.
Бош извика:
— Втората цистерна!
Тя извади оръжието от пластмасовата торбичка.
— Третата цистерна.
Тя постави оръжието върху таблата.
— Бош.
Той я погледна.
Тя го застреля право между очите.
Изненадата остана изписана на лицето му, когато той се свлече на купчина на пода.
Зад нея се разнесе рев. Софи се обърна и побягна вън от завода. Но на пътя между нея и вратата застана охраната. Отново вдигна оръжието.
Охраната падна на земята.
Нож. В гърба му беше забит нож.
— Хайде! — Ройд я сграбчи за ръката. — Всички ще измрат само след минута. — Той почти я пренесе на ръце през вратата. — Хората на Бош ще бъдат малко объркани, но това няма да им попречи да умрат.
— Аз го убих. — Тя се задъхваше, докато тичаха нагоре по хълма. — Той изля РЕМ-4 във водните ресурси и аз го убих. Застрелях го…
— Знам. Видях. — Започнаха да се спускат от другата страна на хълма. — Отстраних първия мъж от охраната и успях да стигна до прозореца от далечната страна. Защо, по дяволите, просто не си тръгна оттам. Водата беше заразена и след изливането на първата цистерна.
— Може би недостатъчно, за да причини вреда. Не можех да бъда сигурна. Трябваше да го спра.
Зад тях се чуваха викове. Обзе я паника.
— По-бързо! — Ройд започна да я бута към група дървета на няколко ярда от тях.
— Бързам. И не можем да се скрием в тази оскъдна растителност. Прекалено е…
— Млъкни!
Стигнаха до дърветата и той я накара да легне на земята. Бръкна в джоба на якето си и извади нещо.
— Сега ще можем да отвлечем вниманието си от това. Какво ли искаше да каже?