Той кимна и извърна поглед от нея. Тръгна към вратата.
— Знам. Просто си говоря. Все още е рано да съм самостоятелен. Страшно е. Лека нощ, мамо.
— Лека нощ.
Тя го гледаше как върви по коридора. Изглеждаше толкова дребен и уязвим във фланелената си пижама.
Той беше уязвим.
Уязвим до болка и дори до смърт.
Страшно?
Ужасяващо.
А той успяваше да се справя с това и да оцелява. Гордееше се с него, но това беше слабо казано. Той се бореше със смущението, със заплахата от смърт и с грозотата в живота със смелост, която я удивляваше. Всяко друго момче би било победено, смазано и напълно унищожено от наказанията на съдбата, които Майкъл понасяше.
Исусе, тя се надяваше, че ужасът няма да се върне тази вечер.
— Изглеждаш уморен — каза Кели, докато гледаше Ройд, който излизаше от летището. — Да не би да ти дадох кратък срок? Аз ли те накарах да побързаш?
— Не, аз самият реших да побързам — каза той рязко. — И, по дяволите, да, уморен съм. Спал съм може би три часа през последните два дни.
Кели си помисли, че му личи. Широкото лице с високи скули на Ройд винаги имаше напрегнато изражение, което подсказваше, че той винаги е нащрек, но тъмните му очи бяха напрегнати и блестяха неспокойно, устата му също беше твърдо очертана. В износените дънки и риза цвят каки, в които беше облечен, едрото му и мощно тяло изглеждаше превъзходно.
— Както се оказа, не бързат да се преместят толкова, колкото мислех — каза Кели. — Можеше да се забавиш още малко.
— Не, не можех. Това ме подлудяваше. Какво откри за нея?
— Не много. Всички в сградата работят по двайсет и четири часа, за да се приготвят за преместването, и успях само веднъж да вляза в стаята, където държат документите. Тя е сънен терапевт и практикува в болницата на университета „Фентуей“.
— Сънен терапевт. — Той стисна устни. — О, да, това изглежда съвсем нормално. Имаш ли адреса й?
Кели кимна.
— Има къща в предградията на Балтимор. Близо до болницата.
— И близо до сградата с лабораториите?
— Точно така. — Той направи пауза. — Ти определено ли мислиш да я преследваш?
— Казах ти за намерението си. Откри ли нещо друго?
— Не. Разведена е и има десетгодишен син.
— Има ли някой друг в къщата?
Кели сви рамене.
— Казах ти, че информацията за нея е съвсем оскъдна. Бях прекалено зает. Ще е по-добре да изчакаш, докато открия…
— И да рискувам тя да се скрие някъде? — Той поклати глава. — Ще действам сега. Имаш ли снимка?
— Стара. — Кели бръкна в джоба си и му подаде фотокопие. — Добре изглежда.
Ройд втренчи поглед в снимката.
— Да. Знаеш ли дали спи със Санборн?
— Казах ти, че нямах възможност да…
— Знам. Знам. Просто си помислих. Когато търсиш още информация, виж дали няма да разбереш и това.
Кели се спря до колата, а Ройд разглеждаше снимката, докато той отключваше.
— Може би не. Не прилича на жена, която е лесно да командваш, а той обича да властва в сексуалните игри. Преди няколко години уби проститутка в Токио.
— Очарователно. Сигурен ли си?
— Сигурен съм. Няма много неща, които да не знам за Санборн. Но провери все пак. — Ройд влезе в колата. — Ти ще се върнеш ли в сградата?
Кели кимна.
— Нали затова ми плащаш. Там цари хаос заради преместването. Може и да си дам почивка.
— И може някой да ти пререже гърлото.
— Твоята загриженост ме разчувства.
Ройд мълча известно време.
— Да, загрижен съм за теб. Не искам да принасям в жертва на Санборн още човешки животи. Отнел е достатъчно.
Кели се усмихна.
— Освен това, ме харесваш.
— Понякога.
— И това е нещо, щом го казваш ти. И то след като си скъсвам задника от работа за теб повече от година. — Той направи гримаса. — С мен всичко ще е наред. А това може да е последната ми възможност да се докопам до онези формули. Сигурни ли сме, че няма други копия?
— Санборн не би рискувал. Цената на РЕМ-4 е на границата на невъзможното. Когато бях под властта му, той беше истински фанатик по отношение секретността и контрола над процеса. Но може би ще успеем да се доберем до тях чрез тази Дънстън. — Ройд стисна устни. — Ще знам тази вечер.
— Ще отидеш направо там?
— Няма да я оставя да се изплъзне между пръстите ми.