— Можеш да изчакаш поне докато открия още нещо за нея.
— Чаках вече прекалено дълго. Ти ми каза, че е била ключова фигура в първоначалния експеримент. Съществува добра възможност тя да знае къде в сградата се намират онези папки. А на мен ми трябва да знам само това, за да продължа напред.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Ти ще правиш това, в което си добър. А аз — онова, в което най-много ме бива. — Устните му се изкривиха. — Благодарение на Санборн.
— И може би на Софи Дънстън.
— Както казах, тя се вписва в картината. Ще ти се обадя, ако разбера нещо за онези папки.
— Ако можеш да я заставиш да говори.
Отговорът на Ройд беше само смразяващ поглед, но и това беше достатъчно. Кели си помисли, че последната му забележка беше истинска глупост. Ройд беше не само най-добрият убиец, когото познаваше, но беше и достатъчно мотивиран. Нямаше съмнение, че ще направи каквото е необходимо, за да получи онова, което иска.
И Господ не можеше да помогне на Софи Дънстън.
Глава 3
— Говорих с МакДъф два пъти през последните два дни — каза Джок, когато Софи вдигна слушалката. — Той иска да се върна у дома.
Софи се опита да потисне разочарованието си. И тя искаше това, нали?
— Върни се, тогава. Аз нямам нужда от теб. Когато не се върна няколко дни, реших, че си ме послушал.
— Престани да се опитваш да се отървеш от мен. Казах на МакДъф, че ще се прибера, ако успея да уредя нещата. Ти си прекалено твърдоглава. Как е Майкъл?
— Снощи имаше кошмари, но успях бързо да го събудя.
— По дяволите! Не става по-лесно. Кажи му, че ще се върна до утре, за да го заведа някъде.
— Джок, аз самата мога да го заведа, където пожелае. Той няма нужда от по-голям брат. Върни се у дома си. — Тя направи пауза. — Баща му е питал за теб.
— Чудесно. Малко съревнование за привързаността на момчето може да се окаже полезно за него. Не се възхищавам от избора ти на съпруг. Истинско чудо е, че Майкъл има такъв прекрасен характер.
— Дейв притежава много добри качества.
— Но няма как да не забележа, че парите го интересуват много повече от Майкъл.
— Парите са важни за Дейв, но Майкъл също е важен.
— Няма да спорим. — Той направи пауза. — Бях в сградата е лабораториите. Много бързат да натоварят на камионите всичко, което може да бъде преместено. Може би си изнервила Санборн. А нервните мъже са непредсказуеми. Трябва отново да поговорим. Покани ме на чаша чай, след като се приберем с Майкъл.
— По дяволите, няма да го направя.
— Сега, като си помисля пак, може би е най-добре да се върна веднага. Трябва да поработя върху твоя характер. Ставаш все по-твърдоглава с времето.
— Ще заключа вратата. Върни се в Шотландия.
Тя го чу да се смее, после той затвори. Софи поклати глава, остави слушалката и се изправи. Нямаше право да изпитва облекчение. Не беше честно спрямо Джок да го държи тук. И нямаше да го направи. Щеше да се обади на МакДъф и да му каже да притисне малко повече Джок. Той определено не я слушаше.
Утре.
Беше късно, а тя имаше важна среща сутринта в осем. Отиде до стаята на Майкъл, за да провери какво е състоянието му. „Моля те, спи дълбоко и безметежно, бейби. Всяка такава нощ е подарък за теб.“ Затвори внимателно вратата, върна се в кухнята и остави автоматичната кафе машина включена, готова за сутринта. Напоследък имаше нужда от много кофеин, за да се справи с ежедневието. Отиде в спалнята си и протегна ръка да включи осветлението.
И една ръка я стисна здраво за гърлото!
— Само да изпищиш и ще ти счупя врата, кучко!
Исусе! Софи не изпищя. Заби лакътя си в стомаха му и в същото време го ритна в пищяла. Мъжът изсумтя, хватката му отслабна. Тя се изскубна и се затича към нощното шкафче, където държеше пистолета, даден й от Джок.
Падна на колене, защото нападателят й я спъна, преди да е стигнала до целта си. Той беше върху нея, ръцете му я стискаха здраво за гърлото.
Болка.
Не можеше да диша. Заби пръстите си в ръцете му. Исусе, можеше да умре!
Майкъл…
Изплю се в лицето му.
— Кучка!
Непознатият вдигна ръка към лицето си. Тя извъртя глава и заби зъби в другата му ръка. Усети вкуса на кръвта. Мъжът извика от гняв и болка. Софи се претърколи и се освободи от него. Той я хвана за косата, преди да е успяла да се изправи на колене.