Сърцето й биеше толкова тежко, че тя едва дишаше. Подпря се на стената.
— Махни се от дома ми!
— Уплашена си. — Той направи крачка към нея и подпря ръцете си на стената, от двете й страни, близо до раменете й. — И имаш право да се страхуваш. Ще бъде истински срам синът ти да изгуби майка си само защото е била глупава.
Той беше само на сантиметри от нея и Софи се чувстваше хваната в капан. Сините му очи проблясваха, погледът му не се отделяше от нея. Твърд, студен, леденостуден.
— Кой те изпрати?
Той се усмихна.
— Защо? Ти.
— Глупости! — Тя го ритна с коляно в слабините и се гмурна под ръката му, когато той се преви от болка. Затича към входната врата. Трябваше да успее да доведе помощ. Нямаше време да мисли.
Мъжът се изравни с нея в момента, когато тя отвори вратата. И попадна право в ръцете на Джок. Опита се да го отблъсне.
— Джок, внимавай. Той е…
— Шшш, знам. — Той гледаше зад нея. Бутна я нежно встрани. — Какво става, Ройд?
Ройд се спря, погледът му стана предпазлив.
— Ти ми кажи, Джок. Не очаквах да те видя тук. Да не би тя да ти плаща? Няма начин.
Очите на Софи се разшириха от шока.
— Познавате ли се, Джок?
— Може и така да се каже. Ходили сме в едно и също училище. — Той срещна погледа на Ройд. — Грешиш. Тази жена не е твоята цел.
— По дяволите, ако не е! — каза рязко Ройд. — Името й беше във файловете на Санборн. И в миналите, и в настоящите.
— Откъде знаеш?
— Нат Кели. Той е добър. Не прави грешки.
— Това не означава, че не може да интерпретира неправилно онова, което открие. — Той се обърна към Софи. — Майкъл добре ли е?
Тя рязко кимна.
— Но има мъртъв мъж в спалнята ми.
Джок погледна Ройд.
— Един от хората ти?
— Не убивам собствените си хора — каза той саркастично. — Влезе в къщата преди мен. Щеше да я убие. Не можех да го допусна. Имах нужда от нея.
Погледът на Джок се премести върху Софи.
— Софи?
— Той го уби.
— И кой е жертвата?
Тя поклати глава.
— Не знам.
— Тогава, мисля, че е по-добре да погледна. — Той хвана Софи за ръката. — Хайде. Да влезем вътре. Не искаш да предизвикаш любопитството на съседите, нали?
Софи не помръдна. Гледаше Ройд.
— Той няма да те нарани — каза Джок. — Станало е недоразумение.
— Недоразумение? Той уби човек преди пет минути.
— И спасих кожата ти — каза студено Ройд.
— Очевидно за свои собствени цели.
— Абсолютно.
— Ройд, тя не е целта — повтори Джок. — Ще ти обясня, когато имам възможност. А междувременно, стой мирен.
Рой замръзна.
— Заплашваш ли ме?
— Само ако не стоиш мирен. Но ще е глупаво да се борим един с друг. Ние сме на една и съща страна. Всъщност през последните няколко дни се опитвах да те открия. — Направи гримаса. — Но не съм сигурен, че мога да се разбера с теб. МакДъф отбелязва факта, че от известно време на мен ми липсва опит. А ти живееш живот, който определено те държи във форма.
— Не ми говори глупости. Ти беше най-добрият. И нищо не забравяш.
— Ние сме на една и съща страна — повтори Джок. — Дай ми малко време и ще ти го докажа.
Ройд не искаше да отстъпи пред Джок. Или поне Софи мислеше така. Тя виждаше напрегнатостта под спокойната външност. За миг си помисли, че насилието, което се таеше в него, ще избухне, но после той се обърна рязко и влезе в коридора.
— Огледай тялото. Ако е бил професионалист, позволил е на емоциите да му попречат. Беше й толкова ядосан, че не ме чу да приближавам зад него.
— Не искам този Ройд в къщата си, Джок — каза Софи. — Пет пари не давам какво има между вас двамата. То няма да повлияе нито на мен, нито на сина ми.
— Не мисля така — каза рязко Ройд с блеснали очи. — Затънала си в това до гуша и всичко, което ще направя оттук нататък, ще се отрази и върху теб. По-добре се надявай, че Джок ще успее да ме накара да повярвам на онова, което ми каже. Макар да не е много вероятно.
— Спокойно. — Джок побутна Софи в къщата и затвори входната врата. — Софи, приготви ни кафе, докато оглеждаме тялото. Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от глътка кофеин.
— Искам да дойда с вас…
Това беше лъжа. Не искаше да види онзи мъртвец с кървавия нож, който стърчеше от гърдите му. Какво щеше да промени това?